Снимка: L’Eroica

Ежегодно хиляди хора се събират в Кианти, Италия, за да отпразнуват любовта си към колелата и колоезденето. Те обличат старовремските си дрехи – вълнени джърсита и шорти, каскети и кожени обувки, яхват ретро колелата си и поемат по един от четирите маршрута, част от вълнуващото колоездачно събитие Ероика.

Събитие, не състезание

Ероика (L’EROICA) е велосипедно събитие, по време на което колоездачите изминават различни по дължина и трудност маршрути в тосканския регион с велосипеди, произведени преди 1987г. Събитието се провежда без състезателни елементи и без класиране, а единствената цел е всеки участник да „пребори” себе си и да премине и завърши, избрания от него маршрут, с усмивка и страст и почувствал удовлетворението от спорта.

Снимка: L’Eroica

Събитието стартира за първи път през 1997г, за да отпразнува любовта към колоезденето и колелата. Тогава по чакълените пътища на Тоскана се отправят 92-ма участници – „ловци на чувства и емоции” (Жанкарло Броки – организатор).

“Bici Eroiche” – исторически колела

Ероика е своеобразен парад на винтидж колелата. За да участват в събитието, велосипедистите трябва да са се оборудвали с колела на минимална възраст 28г., които да нямат никакви съвременни части и да са облечени в дрехи от същия изминал период.

Снимка: Andrea Bruschettini

Организаторите дори препоръчват участниците да използват и ретро аксесоари като алуминиеви бутилки за вода, кожени колоездачни обувки и традиционните ретро каскети. Единственият модерен аксесоар, който колоездачите могат да използват, от съображения за сигурност, е каската.

Маршрутите

Всеки участник сам преценява в кой от четирите маршрута да се включи, оценявайки сам нивото на физическата си подготовка. Всички маршрути преминават по едни от най-красивите пътища в региона, разкривайки на колоездачите автентична историческа и много романтична атмосфера. Маршрутите са с дължина 46, 75, 135 и 209 километра. Начална и крайна точка на всички маршрути е градчето Гайоле ди Кианти.

Снимка: Andrea Bruschettini

Именно 209-километровият път е този, които предоставя на колоездачите цялостното Ероика преживяване. Освен много красив, най-дългият маршрут е и изключително изтощителен, защото изисква около 15 часа колоездене по път с обща денивелация 3700 метра.

Снимка: Andrea Bruschettini

Ероика 2015

Снимка: Andrea Bruschettini

Тазгодишното издание на събитието се проведе на 4-и октомври и събра в Кианти повече от 5500 колоездачи от 66 страни. Този път те е трябвало да се преборят с усмивка и с лошите условия, които времето е предложило. И, съдейки по снимките, са успели. Въпреки дъжда и калта, или тъкмо благодарение на тях, Ероика Италия 2015 си остава най-романтичното и магическо колоездачно събитие.

Снимка: Andrea Bruschettini

Фикси велосипедите са минималистични като функционалности и дизайн и привличащи погледи заради външния вид и начина на каране. Те се отличават от другите колела с липсата на свободен ход на венеца и още куп неща, сред които и фактът, че обикновено нямат спирачки. Рамките на тези велосипеди, клонящи към произведения на изкуството, сякаш по правило трябва да бъдат цветни, стилни, запомнящи се и такива, след които да се обърнеш. С други думи – ако фиксито не е готино, то все едно не е фикси.

Фикси колелата Pure Fix Cycles са направени така, че не само да се обръщаш след тях, но и да поискаш да се научиш да ги караш.

Фикси се наричат тези колела, при които задната капла се задвижва единствено посредством движението на педалите. Тоест, ако колоездачът спре да върти, колелото ще спре да се движи, независимо от наклона.

“Originals” е серията фиксита, с която Pure Fix Cycles стартират производството на този тип колела. Идеята за създаването им идва от стремежа колкото е възможно повече хора и в града да се качат на две колела и да започнат да се предвижват с велосипед.

Колелата от серията са бързи, минималистични, но много стилни. Те са достъпни за всички, които искат да пробват нещо ново, карайки фикси, да се научат съвсем отначало как да се придвижват с колело в града например, или да си припомнят какво е да държиш под контрол неконтролируема ситуация.

Защо фикситата понякога са опърничави, четете в брой ЕСЕН 2015 на списание 360°.

Моделът Bravo

Като споменахме минимализъм – BRAVO е именно такова, семпло, изчистено, но много стилно колело, което веднага хваща погледа. По-малко значи повече, все пак говорим за фиксита.

Echo

ECHO, ехо, ехоо… О, ето те. Прекрасна черна матова рамка с кървавочервени капли – никога не може да се сбърка.

India

INDIA не е за всеки. С позлатените си капли, колче за седалка и кормило, това колело е за най-смелите.

Whiskey

Синьо-сива стилна класика, която никога няма да ви омръзне, както няма да ви омръзне и 12-годишното WHISKEY.

X-Ray

Едно от най-свежите колела в колекцията е X-RAY. Облъчва ви и просто искате да го имате. А и стои толкова добре на фона на палмите и басейна, които и без това вече сте поставили в задния си двор… Освен, че ви води на работа, X-RAY ви кара и да мечтаете. Какво повече искате?

Kilo

И, разбира се, най-доброто за накрая. Моделът Kilo, с който нощното каране минава в друго измерение. То е създадено след месеци на експериментиране, за да се появи най-новата линия на Pure Fix Cycles, наречена GLOW. Името казва всичко – тези фикси велосипеди светят в тъмното! Боята им реагира от слънцето, събирайки енергия през деня и излъчвайки я през тъмната част от денонощието. Независимо дали сте нощна птица, искате да ви виждат ясно на пътя, дори без допълнителни светлоотразители и фарове или просто ви харесва да събирате погледите, при всичко положения това колело ще ви привлече като магнит.

Освен всички велосипедни красоти, на които можем да се радваме благодарение на креативните мозъци от Pure Fix Cycles, марката предлага и специални фреймсетове, насочени към по-спортно насочените потребители. Всеки, който държи на уникалността и има стил, който иска да изрази по своему, може да го направи, поръчвайки си колело по собствен проект. Независимо дали искате велосипед със светеща жълта рамка, предна розова и задна зелена капла, пурпурно колче за седалка и златно кормило или да бродите по градските улици като Man in Black, имате голяма палитра от възможности, които да използвате, за да бъдете уникални.

Всички фикси велосипеди с марката Pure Fix Cycles се предлагат и във вариант с предна и задна спирачка от съображения за сигурност. Освен това, колелата от серията Originals имат доживотна гаранция за рамките и едногодишна за всички компоненти. Ще ги намерите в двата магазина на Scott в София – na ул. Козяк 14 (до Американското посолство), на бул. България 81-Б. Магазините работят от 10 до 20 ч. от понеделник до петък, от 11 до 19 в събота и 11-17 в неделя.

„Ехее, много ти е готино колелото”: чувам момчешки глас да казва на приятеля ми.
„Може ли да го пробвам?”
“Можеш ли?” – отговаря му, а оня уверено вече е прекрачил рамката.
„Не си обувай куките.”
„Защо?”
„Не си обувай куките!”
„Братле, карам колело от 5-годишен”
…и натиска педала, обува куките, а след него и двамата с приятеля ми му викаме:
„НЯМА СПИРАЧКИИИ!!!”

Сигурно сте ги виждали – профучават покрай вас, без да спират, карат редом до трамвая и понякога плъзгат ръка по него, за да го погалят, шмугват се между множеството коли, спрели на място в трафика и избързват напред – безстрашни, бързи, маневрени.

Фиксираните колела често нямат спирачки. Нямат и скорости, естествено. Нямат свободен ход на веригата. Имат педали, които директно задвижват задната капла, имат и куки, за да могат колоездачите да си пъхат краката, та да не изпускат педалите, когато започнат да се въртят много бързо. Ако колоездачът иска да се движи, той не трябва да спира да върти педалите. Ако иска да намали скоростта или да спре, трябва да усвои съответната техника. Ако иска да изкачи стръмен наклон, трябва да бъде достатъчно добре физически подготвен. Ето кое му е готиното на фиксито – трябва да му докажеш, че можеш да го караш, за да ти се подчини. Трябва да мислиш за него като за жребче, което чака да бъде обяздено, но което не се дава лесно, защото е свободолюбиво, диво, безстрашно. Което е готово да те изхвърли на земята, ако не си достатъчно подготвен и си прекалено самоуверен, което е готово да те откаже от „язденето”, ако не си достоен, или да те мотивира да станеш много добър. Веднъж укротиш ли го, то ще те направи безспирен, ще ти помогне да минеш отвсякъде и ще те поддържа във форма. Ще бъде твоето колело, което другите карат трудно или изобщо не могат, което ти се е подчинило, защото си положил усилия.

Цялата статия за опърничавото фикси ще намерите в брой ЕСЕН 2015 на списание 360°. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.

За пръв път видях туристи на колело като дете. Прекарвахме ваканциите в градче от селски тип, което се падаше на пътя за Рилския манастир. Редовна гледка бяха чужденците с големи раници и стърчащи от тях шалтета, но един ден хлапашката ни тайфа бе привлечена от една съвсем непозната картина – двама „германци“ (всички туристи по този път получаваха подобно прозвище), мъж и жена, силно почернели от слънцето, по леки къси панталони и проветриви потници, с големи спортни очила и шапки с козирка, натискаха равномерно педалите на два велосипеда, натоварени с всякакъв багаж и отпред, и отзад, и отстрани. Тия двамцата нямаха нищо общо със селяните с колела, които бяха обичайна гледка по улиците на градчето, и макар че ги подгонихме с нашите Балканчета и Школници, езиковата бариера не позволи да разменим нещо повече от усмивки. Може нищо друго да не знаехме със сигурност, но беше ясно едно – те приличаха на другите туристи, но бяха с колела; вероятно идваха отдалеч и отиваха още по-далеч…

Що е то велотуризъм?
Велотуризъм означава пътуване с велосипед с цел отдих и развлечение. За местната и национална икономика той носи всички ползи, присъщи на туризма в общия смисъл – доходи, поминък, контакт с други народности и култури. Но има нещо много повече от това и то е за самите велотуристи!
На първо място, карането на колело е много приятно и здравословно, особено ако се пътува в по-тихи и отдалечени райони. Като физическо въздействие колоезденето е сред най-благотворните занимания – натоварва умерено повечето части на тялото, полезно е за сърцето, за дишането, за опорно-двигателния апарат, подобрява и концентрацията. За разлика от пешеходния туризъм, с велосипед човек може да измине за единица време по-голямо разстояние, да разгледа повече неща, и то без да се лишава от малките детайли и ценните моменти.

Можеш да усетиш аромата на цветята, песента на листата, езика на животните и птиците и да прочетеш много неща в очите на хората, които срещаш. Можеш да завържеш лек разговор в почивките или приятелство за цял живот в момент на трудност или предизвикателство. В психологически аспект пътешествията и приключенията на две колела винаги са били израз на свобода и независимост, на приключенски дух и откривателство.
Велотуризмът е и една сравнително евтина, много достъпна форма на пътуване. Тук обаче е важно да не робуваме на някои бабаитски и комплексарски стереотипи – в Западна Европа повечето хора обичат туризма на две колела не от беднотия, а защото знаят, че приключението не се продава, правиш си го сам!

Видове велотуризъм
Не се наемаме да правим пълна и изчерпателна класификация, но ще споменем основните начини да се пътува с колело. Ако критерият е теренът, по който се придвижваме, велотуризмът може да е планински или шосеен. Ако пък изходим от това кой се грижи за подробностите около пътуването, можем да го разделим на организиран и самоорганизиран (самостоятелен).

Планински велотуризъм
Организираните форми, в които се съчетават планинското колоездене и туризмът, най-често се предлагат като платена туристическа услуга, но нерядко са организирани и от неправителствени организации или от приятелски групи. Общото между всички тях е, че участниците заплащат определена цена или организационна такса, срещу което получават водач, предварително подготвен маршрут, логистична подкрепа, настаняване, храна и др. По-малките формати най-често представляват туристически излети за групи от 3-4 до 8-10 човека, или пък обучения или други занимания в рамките на байкпарковете. В България вече има няколко туристически агенции и/или отделни водачи, които предлагат подобни услуги за малки до средни групи, като от тях основно се възползват чужденци, които идват да карат велосипеди в българските планини. Големите формати са по-масови туристически карания и велопоходи с 20-30 участници или повече, често осъществявани по специален повод и/или превърнали се в традиция за определен клуб, населено място или регион. В България те са още по-добре развити, защото най-често са организирани от неправителствени организации. „Крива спица“ например са еталон със своята Перпендикулярна вселена, която всяка година събира в Родопите сто човека, обичащи силно пресечените планински терени. „Байкария“ проправиха пътя още през 2004 година с първото подобно организирано планинско каране – изкачването на вр. Сютка – и оттогава не са спирали да правят такива походи. Това са само два от многото примери – на практика в момента има десетки клубове и много от тях организират под една или друга форма карания с туристически (а не спортен) характер.

Типичната и най-масова форма на самоорганизиран планински велотуризъм са каранията с приятели на нови места, най-често в рамките на уикенда. Вярваме, че повечето ни читатели вече са опитали това преживяване, затова няма да го описваме подробно. Ще напомним обаче няколко неща:
– Важно е да карате в планината с хора, на които можете да разчитате.
– Направете си планинска застраховка, която да покрива и планинско колоездене (стандартните полици често го изключват).
– Набавете си добра екипировка, винаги носете каска!
– Съобразете маршрута и натоварването със собствените си възможности и умения.
– Подгответе се за непредвидени ситуации! За ремонти на пътеката е важно да имате многофункционален инструмент, резервна гума, лепенки, помпа. Носете фар или челник (особено в месеците с по-къси дни, както и при по-дълги карания), винаги трябва да имате тънко яке и термобельо за случаите на рязко влошаване на времето.
– Проучете добре района, в който ще карате. Набавете предварителна информация за пътищата и пътеките, чешмите, местата за хранене и настаняване, за други маршрути в близост. Задължително е да имате карта и/или GPS. Подгответе няколко варианта с различна дължина, между които да изберете според ситуацията. В тази насока могат да са ви полезни секцията с маршрути в MTB-BG.com и форумът към този сайт.

Шосеен велотуризъм
Организираните форми за каране на велосипед по шосетата са предимно с по-масов характер – големи групи, осъществяващи еднодневни, двудневни или многодневни преходи. Често тези карания са с някаква кауза, по специален повод или са традиционни събития за даден регион. Най-често те не са комерсиални. В България най-редовни организатори на походи и шествия са сдружения като „Велоеволюция“, „Велорадходка“, велоклуб „Устрем“ и др.
Най-масовата форма на самоорганизиран велотуризъм са разходките през уикенда по тихи междуселски пътища. Яхваш колелото и обикаляш по разни интересни места. Може да „бръмчиш“ по шосетата, достигайки до малки села или местни забележителности – нещо, изключително разпространено в Западна Европа. Там са милиони хората, които почти всяка седмица товарят велосипедите на семейния автомобил, отиват на някое ново място и обикалят на колело всички интересни обекти в района. Вместо да караш до втръсване алеите в парка, можеш да си всеки път на ново място и да откриваш неговите потайности на две колела.

Велосипедни експедиции на дълги разстояния
С велосипед някои обикалят света, други пресичат цели континенти, трети – определени държави. Тези пътешествия могат да продължат от няколко дни до няколко години и за хората, които са ги избрали, са начин на живот в най-прекия смисъл на думата. Всяка такава експедиция изглежда много трудна за планиране и реално осъществяване, но хората, които се посвещават на това, твърдят, че основният проблем е да се решиш и да намериш време.
Съвети при велоекспедиции
Можем да дадем само най-общи насоки, доколкото всяко подобно пътешествие е много различно като маршрут, изисквания и т.н. Подготовката за такива продължителни пътувания най-често включва:
1. Задълбочено проучване на държавите, през които преминава маршрутът – визов режим; правилата, засягащи важни за велопътешественика неща (движението по пътищата, къмпингуването и др.); населените места и възможностите за настаняване; необходимите ваксини и предпазни мерки срещу заболявания; застраховки и друго подсигуряване в случай на болест, злополука и инциденти; опасни и безопасни райони; сезонни особености в климата; културни особености и ограничения (по отношение на облекло, обноски и т.н.) и др. В рамките на това проучване пътешествениците често се свързват предварително с местни клубове или велолюбители, които да им помогнат не само с информация, но и логистично, когато дойде време.
2. Избор на подходящ велосипед и екипировка. Не е все едно дали пътешествието ще е по хубавите шосета на Западна Европа и Северна Америка, или по каменисти пътища в Африка, Азия или Южна Америка. Има значение дали бивакуването ще е предимно на открито, или ще се ползват хостели и места за настаняване.
3. Багажът хем трябва да включва всичко необходимо, хем да бъде с минимален обем и тегло. Окомплектоването му е едно от най-трудните неща в подготовката, а често и едно от най-скъпите. Най-често се съхранява в дисаги на велосипеда, които трябва да са безкомпромисни като качество. Подредбата трябва да е такава, че най-често използваните неща да са най-лесно достъпни.
4. Важно е не само да притежавате необходимите аксесоари и принадлежности, но и да умеете да си служите с тях. Велосипедът трябва да е прост и надежден, без излишни конструктивни усложнения. Важно е да го познавате и да знаете как функционират повечето му съставни части, както и да можете да отстранявате повреди по него. От някои ключови компоненти е добре да имате резервна бройка – вътрешни гуми, външна гума, спици, заден дерайльор, верига.
5. Намиране на спонсори и дарители, които да подпомогнат експедицията. Не е задължително, но помага много. В замяна най-често се предлага публичност под формата на публикуване на разкази, пътепис/книга, интервюта и гостувания в електронни медии и т.н.

Маршрути от мрежата Евро Вело
В Европа има мрежа от международни, трансгранични маршрути, наречена Евро Вело. Най-късият сред тях е с дължина 1320 км, а най-дългият – 10 400 км. Маршрутите включват както отсечки, използващи специално изградени велоалеи и велопътища, така и участъци, които следват автомобилната пътна мрежа, но с добавени знаци, указателни табели, информационни табла и други удобства за велосипедистите. В момента мрежата включва 14 маршрута с различна степен на завършеност (някои части от тях все още са само под формата на проекти), които са обозначени с числа – маршрутите в направлението север-юг са именувани с нечетни числа, а тези по оста изток-запад са с четни. Официално проектът за тази европейска веломрежа е представен през 1997 г., макар че основите са положени 2-3 години по-рано.
Според настоящите планове за развитие, през територията на България преминават два такива маршрута. По-старият е Евро Вело 6, прекосяващ Европа от запад (гр. Нант във Франция) на изток (гр. Констанца в Румъния). Евро Вело 6 е сред най-известните маршрути за велопътешествия в Европа, включително и заради това, че в голяма част от дължината си следва р. Дунав. Той прекосява общо 10 държави по пътя си от Атлантическия океан до Черно море. За жалост частта на българска територия в картата на маршрута е отбелязана като “нереализирана”, макар че от години името му е в приказките и документите на неправителствени организации, местна власт и кой ли още не. По-новият маршрут от тази веломрежа, наречен Евро Вело 13 или Пътят на желязната завеса, пресича Европа от север на юг, следвайки пограничните райони между бившия Източен блок и Западна Европа. Неговият статут „планиран“ за българската територия означава, че работата по изграждането му дори не е започнала, т.е. има го само като идея.
Повече за маршрутите Евро Вело можете да научите на eurovelo.com. В сайта ще намерите и полезни връзки към неправителствени организации и структури в отделните държави, ангажирани с велотуризма; както и детайлна карта на маршрутите.

Бизнес и велотуризъм
Велотуризмът сам по себе си е бизнес за много хора и компании – туристически агенции, курорти, хотели, планински водачи. Велосипедната индустрия пък често е ангажирана с проекти, свързани пряко с велотуризма. Масова практика е байкпарковете да си партнират с определен производител, за да осигурят велосипеди под наем на своя територия. Велокомпаниите често спонсорират и подпомагат определени събития с по-масов характер или пък индивидуални или групови експедиции, които имат характер на предизвикателство и приключение и се следят от по-широка публика. Велотуризмът е пример за устойчиво развитие, т.е. начин на използване на природните ресурси, което задоволява човешките нужди, като запазва естествения баланс в околната среда. Като икономически отрасъл той създава заетост както за отделни хора и микропредприятия, така и за средни или по-големи бизнес субекти, каквито са например курортите и свързаните с тях байкпаркове.
Специално байкпарковете, наред с други всесезонни активности сред природата, се явяват като една от спасителните възможности за планинските курорти на фона на все по-кратките, топли и безснежни зими. Местните общности и институции в Европа и Северна Америка отдавна са разбрали, че не може да се разчита само на зимния туризъм и че могат да предложат на гостите си много повече през останалите три сезона, като ключово място в тази насока има планинското колоездене. Превръщането на планинските курорти в привлекателни МТБ дестинации обаче изисква доста работа, инвестиции и ноу-хау, така че няма как да се случи отведнъж.

Според изследването “Колоездачен барометър” за 2015 г. на Европейската колоездачна федерация, на първите три места в Европейския съюз по брой туристически пътувания с велосипед на глава от населението са Финландия (над 20), Швеция (около 15) и Унгария (около 10). България е на 22-ро място с около 2.5 пътувания. Според друго подобно изследване на същата организация, в периода 2009-2012 г. в Европа годишно се осъществяват около 2.8 милиарда пътувания с велосипед, които генерират между 44 и 54 милиарда евро приходи.
Средните разноски, които прави европейският велотурист за един ден, са в размер на 57 евро, които в много случаи (например по отношение на селските райони) надвишават разноските, направени от автомобилен турист, защото велотуристът може да носи със себе си по-малко багаж, респективно потребява повече стоки и услуги на място.

Цялата статия “Турист на колело – няколко ползи в едно” ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Сезонът на ските отмина, за да отстъпи постепенно място на сезона на колелата. Поради тази причина и защото в края на седмицата посрещаме Великден, от магазинът за велосипеди MAXBIKE правят велика промоция.

От 28-и до 30-и април всички продукти в магазина ще бъдат намалени с до 30%.

MAXBIKE е най-големият фирмен магазин за велосипеди в град София на холдинга MAXEUROPE. В него можем да намерим планински, шосейни, градски, трекинг, dirt jump и детски велосипеди с марките Shockblaze, Ferrini и Sprint, както и голямо разнообразие от аксесоари, резервни части и спортна екипировка за колоездене от най-реномираните световни марки.

Освен това обектът разполага със собствен сервиз, в който можете да получите страхотно обслужване и специална алея, по която можете да тествате велосипеди.

Магазин MAXBIKE се намира на адрес:
гр.София, ж.к. Борово,
бул. „Тодор Каблешков”№ 53 /Търговски център „Friends”/

Specialized е една от марките велосипеди, чието име заслужено се свързва с безспорно качество, чудесни идеи и безкомпромисно изпълнение на моделите. Това е марката, водeщa началото си от щурата идея на един млад американец, който от запален колоездач се превръща в създател на култови велосипеди, любими на редица велосипедисти по цял свят.

За 2016 г. Specialized пуснаха на пазара поредната супер-колекция нови велосипеди, която пресъздава усъвършенстваните технологии, които марката разработва, за да бъде винаги в крак с високите очаквания на феновете си.

През последната година от Specialized направиха много иновации в своята велосипедна гама. Изцяло новият модел Venge VIAS, разработен специално, за да отговаря на особеностите на шосейното колоездене, изпъкна със своята аеродинамична стойка и лекота. Планинските колоездачи бяха зарадвани с екстремната разработка на именития модел Demo, който получи нова визия и по-добро окачване. Историческият модел Stumpjumper пък, се сдоби с няколко чисто нови концепции и веднага спечели положителното мнение на критиката.

Към всички тези иновативни модели се добавят и още редица, доказали се като първокласни велосипеди – Tarmac, Allez, Rockhopper, Epic, Enduro и много други, които също са част от богатото разнообразие на Specialized.

На 28-и и 29-и май в Боровец ще се проведе събитието Test the Best Specialized Bilgaria. По време на него всички, които обичат колоезденето и се интересуват от иновациите в производството, ще могат да разгледат и да изпробват най-добрите модели на Specialized.

Сборната точна на събитието и през двата дни ще е пред хотел Рила.

Всички горепосочени модели ще пристигнат в Боровец, а всеки, който поиска, ще има възможност да тества някое от колелата в реалните условия, за които е предназначено.

25-километрово трасе ще очаква онези, които искат да изпробват шосейни велосипеди. Даунхил колоездачите пък, ще могат да изпробват съответните модели колела по отделения участък за спускания, а крос кънтри и ендуро любителите ще могат да тестват възможностите на велосипедите по друга, отделена отсечка. Всяка една група ще има водач от Бороспорт и представител на Байк център ООД Specialized Bulgaria, за а даунхилърите ще има и осигурен транспорт до определеното трасе.

Освен велосипеди, през двата дни ще може да се видят и пробват всякакви аксесоари, екипировка и части на марката Specialized. Голям екип от специалисти също ще бъде част от Test the Best Specialized, за да раздава професионални съвети за всеки един аспект от колоезденето.

Специално за събитието в Боровец пристигат и служители на марката, които са участвали в създаването на велосипедите и които ще бъдат на линия при всякакви въпроси относно колелата. От българска страна, пък можете да получите помощ от консултантите и механиците на Bike Center и водачите на Бороспорт.

Ежегодното изложение Test the Best Specialized посети за първи път България през 2013 година. Тогава клиентите на Specialized България не знаеха какво да очакват, но изживяха два прекрасни дни в атмосферата на световна класа и невероятно усещане. В центъра на София и планинското трасе в Рила, Боровец се представиха едни от най-стойностните и качествени велосипеди в световен мащаб. Желанието за тест бе огромно и всеки, който поиска, успя да се докосне до велосипеди, карани от именитите състезатели и световни шампиони.

Повече информация за събитието ще получите в магазините на Bike Center в София на адреси:

кв. Лозенец, ул. Богатица 20
жк. Младост 1, бл. 1А
кв. Редута, ул. Живко Николов 41
кв. Изток, ул. Райко Алексиев 3
кв. Овча Купел, бул. Президент Линкълн, бл.107
кв. Люлин, бул. Джавахарлал Неру, бл.752

или онлайн във фейсбук и сайта на магазина.

За шести пореден път, в началото на месец юни тази година, ще се проведе обиколка на планина Беласица с колела – „Беласица тур”.

Велообиколката ще се проведе в дните между 4-и и 5-и юни и по традиция ще започне от Петрич, ще премине през Македония и Гърция. За два дни колоездачите ще изминат около 200 км по живописен и интересен маршрут.

Настилката, по която се кара, е изцяло от асфалт и е подходяща за шосейни и хибридни велосипеди, и байкове с шосейни гуми.

Обиколката ще стартира в 09:00 часа в събота пред Община Петрич и ще завърши отново там в неделя.

Събитието няма състезателен характер, подсигурени са придружаващи коли, лекар и техническа поддръжка. „Беласица тур“ е организирана от клуб Bela Extreme.

Сдружение „Велоразходка“ пък, организира превоз с автобус за 50 участници от София до Петрич, а DHL Express Bulgaria ще осигури безплатен транспорт за техните велосипеди.

“Беласица тур” се проведе тази година на 4-и и 5 юни и десетки колоездачи се включиха във вълнуващото предизвикателство да изминат близо 200 км за два дни.
Следващият разказ ни изпрати Владимир Георгиев – участник в обиколката и виден, макар и бивш, майстор в плетенето и изправянето на капли във велосервиза на Красно село.

Преди всичко искам да благодаря на времето, че беше прекрасно, на белия пеликан, който ме посрещна в Дойран, на шофьора на джипа, който не ме бутна, а имаше пълното право, на механика, който така и не видях, на съдбата, че все още ме има и на организаторите разбира се, без които не бих срещнал всички гореизброени.

Големият старт

Носии, хора, баници, питки, мед, кметове – истински празник…

Снимка: Въздушна фотография и видео “AeroPhoto”

Ако трябва да съм честен, всички тези неща ги виждам по-късно в нета, понеже по онова време съм зает да лапам мазни пържени филии в хотела, та да имам сила после, но… Какво видях аз от старта?

Около 200 колоездачи, които идват сякаш отвсякъде и се изнизват пред очите ми. Тая гледка, съчетана с факта, че съм закъснял, мигновено оформя у мен усещането, че съм на състезание от рода на alley cat. (Колоездачните състезания от семейство alley cat са неофициални и се провеждат в световните мегаполиси. Колоездачите нямат определен маршрут, по който задължително трябва да преминат, а само чекпойнтове, до които достигат по избрано от тях трасе за максимално кратко време. Улиците на градовете не се затварят за състезанията и колоезденето става насред трафика, а участниците се борят за награди – колоездачни части и екипировка. Историята на надпреварите alley cat води началото си от състезанията, които байк месинджърите в Щатите организират помежду си – бел.ред.)

Веднага забравям за проблемния си ляв курбел и настъпвам педала (така и не намерих сервиза, който уж „е на много лесно место, се направо и после у лево на кръговото”). Започвам да изпреварвам по един, по двама, когато пътят ми се стеснява и решавам да поема по алтернативен маршрут – това е моментът да благодаря отново на съдбата за прозореца, който ми отваря между идващия джип и дървото… И така еуфорията продължава десет минути, докато не застигам полицейския патрул, който води прехода. Следват двайсетина километра каране с лек дизелов привкус.

Македонският полицай

В Македония сме поети от местен патрул – усмихнат и червендалест човек. След като ни разказва какво точно е неговото колело, колко струва и как си го пази в мазето, поемаме със славната скорост от 15 км/ч. Да караш в група е супер, ама да спускаш на спирачка, след като си изкачил баира и си заплатил за него със собствената си пот, е меко казано несправедливо. На два пъти се спирам да не изпреварвам патрула, но на третия се осъзнавам едва когато му махам за чао.

Коктейлът от бензин, газ, дизел и бог знае още какво ми идва в повече и забавям темпото. Около мен се завърта двойка пеперуди, ама истински, не от ония булевардните. Говорим си за едно друго и, макар да не знам дали ме разбират, летят с мен десетина километра, което е приятно. Все си мисля, че това е най-важното в непрофесионалните спортове – да се наслаждаваш, а не да натоварваш приятелите си в последствие с постигнатите резултати, очаквайки жадно възхищението им.

Кръчмата

Друг важен момент в туристическото колоездене са междинните кръчми. Когато теренът стане еднообразен, скучен или доста труден, няма по-добър стимулант от мисълта за студена, потна бира, която чака точно теб.

Понеже съм се отделил от челната група, а от основната съм дръпнал с половин час, нарочената кръчма нито я виждам, нито я надушвам и ето, че се оказвам на билото на Валандово дере.

Беласица – връх Конгур, поглед към Гърция/Снимка: algaivel.com

Пристягам каската и залягам ниско над овена. Следва серия от обратни завои. От известно време насам видя ли знак „Опасни завои” на спускане, за мен това означава само едно – ВЕСЕЛБА! Спирачки? Само в краен случай.

Не знам с каква скорост съм, но толкова ниско до сега в завой не съм лягал. Асфалтът е буквално на сантиметри от коленете ми, а в главата ми има само една мисъл – моля се на десетте атмосфери в гумите ми да си стоят там.

Ясно е, че трябва да намаля, но в тоя момент застигам една мацка и, както съм се загледал в нея, не осъзнавам че навлизам в следващия обратен завой. Вече съм „легнал” твърде ниско и пак е късно, за да пипам лостчетата на спирачките. Понеже съм малко по-уверен във надеждността на гумите, този път насочвам мисълта си с молба към съдбата – да не позволява траекторията на завоя ми да съвпадне с тази на момичето пред мен, чиято скорост превъзхождам. Е, чу ме – задминавам колоездачката успешно и продължавам спускането в по-лежерен стил.

Снимка: active

Посрещането в Дойран

Стар Дойран е малко македонско селце на брега на Дойранското езеро със съмнителен туристически сезон. Може би пак е имало церемония с погача и хоро (не видях в нета) без мен. Този път съм подранил (все не съм на време, да му се не види!) и при пристигането ми на сборния пункт има малко хора.

Отивам до брега на езерото и пия бира в компанията на един пеликан. Любуваме се на езерото и на планината и си мълчим. Много приятна птица, веднъж не измрънка, че е гладна, че и е горещо или скучно – много хора могат да се поучат от нея. Разделяме се по живо по здраво и се връщам в селото.

Там се е пооживило. Запознавам се с адаша и като двама нормални, потни мъже бързо намираме общи интереси – храна и жени. Вече изясних къде се намирахме, а и факта, че сме извън т.нар. сезон ни насочва към една от празните кръчми. Утоляваме глада със сом и пъстърва. Местните изглежда отдавна си имат вземане даване с рибите и определено знаят как да ги приготвят. Жени нямаше, но пък храната беше добра.

Ден втори

Минава доста бързо, но обобщено, мога да го разкажа в цифри така:

95,55 км, 2 литра вода, 2 бири, 3 сувлакита, два спринта от по 10 км (средна скорост 35км/ч), една изпросена гръцка цигара.

Равносметката

Два прекрасни дена, лека и приятна разходка.

Иска ми се още повече хора да карат колелата си, а не да ги складират в мазето. А към непрофесионалните състезатели бих се обърнал така: “Извадете глава от задника на тоя пред вас, въздушната струя не е всичко! Огледайте се, радвайте се на пейзажа, нали сте на разходка!”

П.П. Благодаря и на македонците за Скопското пиво, че са го измислили!

На брега на Дойранско езеро (2014 г.). Снимка: velorazhodka.org

Стефан Тодоров, който измина 10000 км за рекордно кратко време

И като казваме, рекордно – не преувеличаваме. По-малко от 5 месеца отнема на Стефан да навърти дистанцията, необходима за спечелването на престижната титла “Рандоньор 10000”, което е и най-бързото време в световен мащаб.
За да се класира за титлата “Рандоньор 10000”, всеки участник трябва да покрие задължителните дистанции, които включват два пъти по 200, 300, 400, 600, 1000 км, Флеш Велочио (24-часово отборно каране), Париж-Брест-Париж 1200 км, 1200 км различен Париж-Брест-Париж, 600 км Супер Рандоне (600 км с положителна денивелация не по-малко от 10000 метра), плюс още няколко допълнителни бревети до постигането на общо 10000 км. Максималният срок, за който трябва да се направят всички необходими участия, е 6 години.

фотография: MAINDRU Photo

Кога започна да се занимаваш с колоездене?
Като дете се опитах да се науча на едно „Балканче“, не много успешно, и след един инцидент спрях, макар че вече почти се бях научил. Чак 18-годишен се научих на колелото на един приятел, с когото ходехме да плуваме на река Камчия.

Защо избра точно коломаратоните?
При мен нещата винаги са стояли по следния начин – или съм най-добрият, или не се занимавам. Започнах да карам все повече и повече километри на ден, а след време – и с по-висока скорост, но нямах възможност за състезателен велоспед, а и годините, на които бях, предполагаха, че съм закъснял за професионално колоездене. Така през 2001 г. се пробвах на т.нар. бревети на дистанциите 200 и 300 км със стария ми планински бегач. За всеобща изненада се получи съвсем успешно, безпроблемно завърших и двете дистанции. Коломаратоните ми паснаха на стила на каране и на психическата ми нагласа към колоезденето и спорта като цяло. Колкото повече и по-трудно, толкова по-добре, колкото е по-трудно за другите, толкова е по-лесно за мен. Така се оказа, че това е моята сила и страст, която преоткрих през 2007 г. вече с „истински“ велосипед за този тип карания.

Какво е за теб колоезденето?
Свободен избор да правиш това, което искаш, където искаш, с когото искаш и колкото време искаш. Да се събудиш в Пловдив, да обядваш на връх Ботев в Стара планина и да се прибереш в Сливен за вечеря. Колоезденето е свобода да бъдеш себе си, начин да изразиш себе си и да се освободиш от ежедневието, доколкото е възможно. Възможност да се срещнеш с интересни хора от цял свят, невероятни срещи и истории, които се помнят, докато си жив.

Разкажи ни накратко как се става рандоньор?
С постоянство, много желание и воля. Има много примери на колеги, които наистина се затрудняват с километрите, но имат много заразително желание и постоянство и също постигат успехи. Според мен, щом завършиш всички „малки“ дистанции – 200, 300, 400 и 600 км, вече си „завършен“ рандоньор. Това имах честта да постигна на Бреветната седмица през 2007 г., когато за пръв път в България се направиха тези дистанции в една седмица с общо 1500 км.

Как се изминават 10000 километра за по-малко от 5 месеца?
С желание. Воля, здраве и късмет. Разбира се, иска се предварителен план и проучване на възможностите къде, кога и какво може да се кара от задължителните дистанции. На практика на мен ми се наложи да карам целия сезон с всички стартове между 28.03.2015 и 30.08.2015 в България и три излизания в чужбина за 600 км в Гърция, 1000 км в Унгария и Париж-Брест-Париж във Франция. В съчетание с подкрепата от най-близките ми хора, от работодателя ми Макском ЕООД и колегите от КК Хасково, както и с усещането за това, че правя нещо смислено и стойностно, нещата се случиха относително лесно и по план, без неприятни изненади.

Имаше ли трудни моменти?
Да, предвидимо имаше трудности. Най-критични бяха тези 600 км в Гърция, там карах над 350 км сам по почти непознато трасе и не дотам добре описано в маршрутната карта. През нощта се изгубих и бъхтих около 30 км на халос, без да спя близо 40 часа, без телефон, навигация и последен от колегите заради объркването през нощта, но все пак успях. Само след 5 дни, от които два бяха пътуване от Гърция и до Слънчев бряг, стартирах на Бреветната седмица 200, 300, 400 и 1000 км, общо 1900 км за 8 дни. Но натрупаната инерция от натоварения сезон не ми позволи да се отпусна, а най-важният стимул да издържа беше това, че нямам друг вариант да постигна целта. Нямаше място за неуспех, без значение от причината, дори пропуск само на един старт проваляше всичко.

Защо ти беше важно да се пребориш за този медал, още повече – за рекордно кратко време?
Важно беше по няколко причини. Не бях карал маратони в България от 2009 г. Разделихме се със скандал със стария ми клуб КК “Сините камъни” и с наказание да не карам маратони в България за година и половина. За това време всички ме бяха отписали и забравили. Трябваше да се докажа отново. За да привлека сериозен спонсор като Макском ЕООД, трябваше наистина непостигана досега цел. А третото и честно казано, най-важно за мен, беше да зарадвам хората, които повярваха в мен, а именно колегите от КК Хасково, които ме приеха като един от тях през 2014 г. Исках сам на себе си да покажа, че мога и повече, да надскоча всичко, правено от мен досега и да почета българските коломаратонци с нещо уникално, не само за България, но и в света.

Разкажи малко повече за велосипеда, с който спечели медала?
Велосипедът е Shockblaze S1 Supreme и се оказа не по-малък боец от мен. До този момент не бях карал такъв клас велосипед. Нямах опит с карбонови рамки и сякаш за прът път се качвах на велосипед. Велосипедът е другото нещо, освен теб, което може да те спаси или да те закопае. За мен е важно да има хармония между колоездач и велосипед, между качествата и поставените цели, така всичко става лесно и приятно. Важно е велосипедът да е надежден, бърз и удобен при преходи от няколко дни, защото всяка дребна неточност, било по велосипеда, било в екипировката, става сериозен проблем. В това отношение, след над 13000 км, мога да кажа, че той успя да се докаже пред мен и продължаваме заедно и занапред.

Колко километра изминаваш средно на седмица извън участията си в маратони?
Може би ще разочаровам много хора, но от нула до 100-200 км. Твърде зает съм с работата си и карам само за удоволствие, т.е. никога не съм се подготвял специално за маратоните. Но пък когато имам време, нещата стават съвсем различни.

Колко часа без спиране е най-дългото ти каране?
При маратоните „спиране“ е когато спиш, другото е част от карането, а в този смисъл през 2008 г. изкарах 1236 км без сън за около 67 часа. Или по-скоро без да спра да спя, практически спях на колелото и някои сегменти от трасето не си ги спомням, въпреки че съм на велосипеда. Карам, държа пътя и съм по трасето… Това не го препоръчвам на никого, твърде опасно е! При такива състояния има много инциденти, дори и с фатален край. Все пак тогава бях по-млад и изпитвах предела си типично в мой стил.

Караш ли и в други дисциплини, или само шосейно?
Преди шосето карах само планински велосипеди на всякакви терени, предизвикали интереса ми. Имам няколко участия в състезания, но без поставени цели, по-скоро за удоволствие. След като открих тази моя страст, маратоните, единствената ми цел беше да спечеля 24-часовия маратон по планинско колоездене. Сега си спомням 2007 г. и първото издание на маратона. На награждаването видях медала на победителя и си казах „И аз трябва да имам такъв“. Беше въпрос на време и през 2009 г. се случи.

Какво ти предстои през тази година?
Няколко „бутикови“ маратона в България, няколко в чужбина и, живот и здраве, пак някоя изненада в мой стил, която засега нека остане тайна. За съжаление мотивацията след такъв успех е по-слаба, а нужната подкрепа за следваща по-голяма крачка засега липсва.

Имаш ли вече следваща голяма цел?
Голямата цел е ясна още от 2007 г. – RAAM (Race Across America). 5000 км от Тихия до Атлантическия океан. Най-нечовешкото и тежко коломаратонско състезание в света! Планини, пустини, равнини, урагани – точно по мой вкус. Колкото повече и по-тежко, толкова по-добре! За съжаление, трудно се намират хора, пари, време за едно такова предизвикателство. Засега може да възродя една моя много стара идея – да обиколя всички градове в България за 12 дни, т.е. около 4200 км общо или около 350 км на ден, ще видим!

Интервюто със Стефан Тодоров е част от брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

Снимка: Bianchi

Що се отнася до максимално добро представяне в шосейни колоездачни състезания, аеродинамиката на велосипедите играе ключова роля и често може да бъде в полза или обратното – в ущърб, на атлетите.

Oltre XR4 от Bianchi е колелото, създадено, за да извежда състезателите в челните позиции на всяко класиране. То съчетава в изработката си иновативни технологии по отношение на материалите, аеродинамичността и теглото.

Това, което прави Oltre XR4 идеален избор дори за тежки състезания, е съчетанието на изключително аеродинамична рамка с иновации, подобряващи контрола.

Снимка: bianchiofficial

Колелото е един от моделите на италианската марка, чиято рамка е изработена с технологията Countervail за премахване на вибрациите, които се създават по време на каране. Благодарение на технологията, вибрациите, които биват поети от колоездача, са много по-малко, а това веднага рефлектира положително върху стабилността и захвата.

За да направят колелото максимално аеродинамично, от Bianchi го подлагат на редица тестове, а разработването му протича при постоянно изследване на съпротивлението на возилото с въздуха.

Със специална технология, заета от Formula 1, която показва доколко аеродинамичен е всеки елемент на колелото с помощта на флуоресцентна боя, от Bianchi изпробват реалното отражение на заложените дизайнерски решения. Освен това Oltre XR4 е поставяно в тунел със силна струя вятър, насочена към него и е тествано от световни професионални колоездачи.

Снимка: bianchiofficial

Колелото е оборудвано и с аеродинамична челна тръба и кормило, което позволява захват в стойка, която „цепи” въздуха.

Основни характеристики:

- Карбонова рамка с Countervail технология;
– Вътрешно окабеляване;
– Тегло на рамката: 980 гр;
– Аеродинамични чело, кормило, колче за седалка;
– Директна спирачна система;
– Изцяло карбонова вилка с Countervail технология и реактивна геометрия;
– Тегло на вилката: 370 гр;

Снимка: cyclingweekly.co.uk

Oltre XR4, както и още много модели колела на Bianchi, можем да открием в B-Bikes.