Милан Димов не спира да ни изненадва и да ни вкарва “рЕзко” в новите си приключения. Този път един от най-радикалните български даунхилъри, известни с техничността и бързината си, ни качва на велосипеда чак в слънчева Калабрия. И докато ние обикаляхме различни плажове и се разхлаждахме в борови гори това лято, “Касапина” безсмилостно поведе италианци и други националности в шеметните велообиколки в Италия.
Между два велотрипа успяхме да го поразпитаме повече и да разберем какво точно прави там, какъъв е интересът към обиколките на две гуми и какво се случва със състезателната му кариера?
Как реши да отидеш в Италия и да водиш туристи на велотрипове?
Обичам предизвикателствата и новите приключения. Лято в Италия, Калабрия, на море и планина едновременно, ми прозвуча интересно.
Един приятел, който работи в същата компания ми каза, че имат нужда от още водачи и “рЕзко” реших да се пусна в това приключение. Имах леки колебания, защото тук се кара, крос кънтри и шосейно колоездене, а моят стил е спускане и ендуракис, но бързо влезнах във форма.
Какво представлява една такава велообиколка?
Има три нива на трудност.
Ниво 1 е най лесно, лежерна обиколка в околностите на хотела, около час с леко темпо и не повече от 15км дистанция.
Ниво 2 е за напреднали. Около 30км дистанция с 400м денивелация и продължителност 2ч. Тук вече има офроуд участъци и стръмни изкачвания, но спускането е предимно на асфалт.
Често посещаваме и някое малко село или град, където отсядаме за капучино и сладолед, което е задължително при 40° на сянка.
Ниво 3 е за експерти в колоезденето, тук денивелацията е минимум 600м, дължината на маршрута 40км+ с над 3ч продължителност. Задължително спираме за почивка в някоя локална кафетария и набавяме нужните калории с тартуфо*¹ Пистакио*²
Почти всички маршрути от това ниво имат страхотни гледки към цялото крайбрежие, при ясна видимост се вижда и вулкана Стромболи. След което следва моята любима част-спускането.
Tехнически какви са терените за каране в Калабрия и какъв велосипед ни е необходим?
Напълно достатъчно е нормален клас, крос кънтри велосипед, трасетата не са трудни и предимно се кара на асфалт. Пригответе си резервни гуми, защото е пълно с тръни и кактуси.
Как определяш маршрутите си?
Има седмична програма по която работя, всяка сутрин редувам нивата 2 и 3 а следобед ниво 1.
Идеалният маршрут за мен е да има достатъчно физическо натоварване съчетано с цел. Тя обикновено е достигане до определена забележителност, където може да се усети духа на Италия.
За кой са велотриповете?
Всеки от гостите на хотела може да участва, след предварително записване, стига да има навършени 16г. Веднъж седмично има тур за тинейджъри под 17г.
Както споменах, имаме турове за всички, от начинаещи, до професионални карачи. На записването, всеки получава информация за маршрута и преценява дали е по силите му.
Общото между участниците е че 80% са немско говорящи.
От началото на сезона до момента, нямам ден без участници, дори и в най топлите дни, когато температурата е 45+ с 80% влажност на въздуха. Хората идват специално на вело почивка и карат всеки ден за период от две, три седмици.
Вече имам, доста фенове, които бяха в началото на сезона, сега отново са тук, да покараме заедно.
Предполагам, не всеки има твоя опит на двете колела. Какви мерки за безопасност взимаш по време на своите обиколки?
Голяма част от участниците са с доста стаж на две колела, има и по-добри от мен на изкачването, но надолу няма кой да ме догони. В ниво 3 идват предимно, състезатели по ХС и шосейно, или хора които изминават по над 10 000 км на година. Те ми помогнаха да усъвършенствам изкачването, а аз на тях помогнах при спускането.
Относно безопасността, всички инциденти са сведени до минимум, има няколко леки охлузвания.
Най опасната ситуация беше, когато попаднахме на стадо диви прасета, един от участниците се блъсна в едно прасе и се нарани, но за щастие не сериозно. Винаги имам в раницата аптечка и действам на място.
Защо в Италия, а не в България? Велообиколки от такъв тип имат ли бъдеще у нас?
Последните осем години практикувах в България, но поемах по няколко групи на сезон, заради състезанията нямах много време за туризъм. Дестинацията Италия ми се стори интересна, заради комбинация море/планина. Другата опция беше Гърция, остров Кос, но Италия ме привлече повече.
Беше доста трудно решение, да изоставя състезателната си кариера, отбора и любимия Ендуро байк, но имах нужда от един сезон почивка и това ми се стори чудесна възможност.
Определено и България има възможност за велосипеден туризъм, хората които съм водил в България винаги се връщат. Природата ни е уникална и има какво да покажем на света.
Някоя интересна история от някоя велообиколка?
На всеки тур има нещо интересно и може би за това обичам работата си.
Имах една група, старчета разбойници, които ме караха да спирам за бира на всяко капанче, една бира добре, но те удрят по няколко на тур. Явно имаха доста опит, защото не им се отразяваше на карането. Покрай тях научих и някоя друга тиролска песен. Аз не мога да си позволя да пия по време на тур и обикновено презареждам с джелато и капучино.
Друга доста интересна случка е посещението на местното крайбрежно градче-Пицо. В разгара на лятото, 45° жега, пълно с туристи, автомобили и мотопеди в празничния ден на града, аз пристигам с огромна група от 20 велосипедиста. Чувствах се като машинист на огромен влак, беше доста предизвикателно, но успях да изманеврирам без инциденти.
Сега през месец септември е страхотно време за байк. Температурата в Калабрия е около 25/30° няма дъждове, водата в морето е приятна и позволява да се комбинира колоездене и плуване за разхлаждане. Успях да посетя и локалния байк парк Calabriabikeresort има доста приятни трасета, бърз шатъл, и възможност за наемане на качествен байк.
Определено препоръчвам посещение на района с велосипед.
*¹ Тартуфо е бомба от сладолед пълна с крем от Пистакио.
*² Пистакио е крем или сладолед от шамфъстък.
Снимки:Личен архив
The post Милан Димов, който ни поведе на велообиколки по италиански appeared first on Списание 360.
Запазена природа, красиви гледки и забележителности, гладки пътища, слаб трафик, домашни вино и ракия, вкусна храна, духова музика, селски събор. Това са само част от ключовите думи за Велообиколката на Северозапада, които биха събудили интереса на всеки колоездач. Тази година на 28-ми май предстои да се случи второто й издание и докато ракията и виното се охлаждат в изби и мазета, а колоездачи смазват вериги и помпат гуми, решихме да си поговорим с двама мъже, които преди година за първи път се озоваха на това място и взеха, че спечелиха по най-дългата дистанция. Шосейните колоездачи Галин Генчев и Симеон Желев от Попово изминаха 138 км за четири часа, пет минути и 58 секунди и по този начин се оказаха най-бързите в първото издание на Велообиколката на Северозапада. Трасето й започва от Чипровци и преминава край някои от най-красивите и емблематични места в района – Белоградчишките скали, биосферен резерват „Чупрене“, часовниковата кула в град Чупрене, изградена през 1899 г., Чипровския манастир и други. Събитието се организира от клубовете „Бегач“ и „Колоездач“ като част от проект, финансиран от фондация „Америка за България“ за подпомагане на туризма в Северозапада. Партньори на събитието са общините Чипровци, Белоградчик, Чупрене и Монтана, а участниците тази година се очаква да бъдат над 400, като сред тях ще са и миналогодишните победители. Ето какво ни разказа единият от тях – Галин Генчев, който се състезава за пловдивския клуб „Цар Симеон“:
– Могат да се чуят най-различни неща за местните. Вие с какви впечатления останахте от тях?
Колоездачите, които се включат във втория Велопоход на Северозапада на 28-ми май, ще бъдат разделени в четири дисциплини според дължината и трудността на трасето. Начинаещите ще могат да преминат 45-километровата дистанция през няколко села. С по-голяма дължина и повече изкачвания е 75-километровото трасе, което прекосява части от биосферен резерват „Чупрене“. По-амбициозните могат да се включат по дистанцията от 105 км, която ще ги отведе край Белоградчишките скали, а за най-добре подготвените колоездачи е предвиден дългият маршрут от 138 км с общо 1600 метра изкачване, който включва основните забележителности в района. Стартът ще бъде даден в Чипровци, а финалът е в село Митровци където колоездачите ще попаднат в автентичната среда на местния събор. Ще ги очакват монтанска духова музика, както и класическите скара и бира.
