Снимка: Ericanandbethstravel

Ако сте от ентусиастите, които искат да се насладят на топването в морето, след като наистина са си го заслужили, то грабнете раница и колелото си и се настроете за 4-дневно безмоторно пътуване.

Идеята е, групата от свежи хора да измине 445 км. на „самоход” в периода между 11-ти и 18-ти юли. Началната точка е езерото „Ариана” в София, а крайната – Обзор. Организаторите са предвидили 3 нощувки (Златица, яз. Копринка, с. Сливенски минерални бани), придружаващ автомобил, който да превози багажа на участниците и да осигури безопасното преодоляване на маршрута и разбира се, кратки почивки по трасето. Доброто настроение и приключенският дух всеки задължително трябва да вземе със себе си. Подробния маршрут на похода можете да видите на уебсайта на Сдружение “Велоразходка”.

Таксата за участие е 60 лв. и включва: участие в събитието, 3 нощувки, разходи по придружаващия автомобил, веломеханик в случай на авария и възможност за возене на участник и колелото му, ако се наложи.

Повече информация за хода на събитието и евентуални актуални промени, можете да следите на фейсбук страницата на Велопоход „С колело на море 2015” и разбира се на сайта ни, защото ние сме тук, за да ви информираме за всичко.

Снимка: Велоразходка

Вече ви разказахме за втория опит за рекордно бързо изминаване на северната ни граница с велосипед, при това с една скорост. До началото му остават броени дни.

На 11 и 12 юли колоездачите-любители Константин Славов (33 г.), Петър Златков (31) и Борис Бегъмов (46) ще се опитат да изминат 688-те километра от с. Куделин, Видинско до Дуранкулак за по-малко от 48 ч.

Напредването им през 53-те населени места по пътя можете да следите в реално време на www.dunavultra.com.

Този път събитието ще е под надслов „Гладни за скорост“. Велосипедите, с които ще бъде направен опитът за рекорд, са шосейни, от типа „сингъл спийд“ (само с една скорост). Причината е, че Константин, Петър и Борис искат да отдадат почит на участниците в първия „Тур дьо Франс“ през 1903 г., които не са разполагали с лукса да сменят скорости, докато карат.

Велопробегът си поставя две цели: да популяризира уникално красивата част на Северна България по цялото поречие на река Дунав и чак до Черноморието, както и да положи основите на план за изграждане на велоинфраструктура в близост до северната ни граница.

TREK определено са експерти в колелата. Началото на компанията е през 1976 г., а мисията е проста – да създадат най-добрите велосипеди в света. Те имат богата гама градски, шосейни, планински и детски колела, както и велоаксесоари и облекло.

Всичко това вероятно не е новина за повечето колоездачи, но това, което много хора не знаят е, че разнообразието на TREK вече е под носа им. От началото на лятото в София работи магазинът DROP IN BIKE, в който можем да намерим богатството на TREK.

Едни от най-интересните, иновативни модели, в които експертите на TREK са развихрили въображението си, са шосейните колела на марката. Те са бързи, леки, минималистични. През последните години много добре навлизат не само по шосетата, но и по улиците на града.

Trek Domane 4.3 C

Trek Domane 4.3 C е шосеен велосипед, който дава невероятен комфорт и стабилност. Той е с IsoSpeed система. С него можете безпроблемно да се носите по павираните улици на града и да пресичате трамвайни релси. Силата на този велосипед обаче се усеща най-отчетливо, когато се стигне до изкачвания.
Повече за Domane ще научите тук.

Trek 1.1 C H2

Trek 1.1 C H2 е по-бюджетен вариант на шосеен велосипед, с който обаче няма да спестите от комфорта си. Той е лек, рамката му е направена от Alpha алуминий, и е снабден с екстри каквито само TREK и Bontrager могат да осигурят.
Повече за Trek 1.1 C H2 ще научите тук.

Trek Emonda ALR 5

Trek Emonda ALR 5 е за минималистите, хората, за които всеки грам е важен. Колелото дава перфектен баланс между ниско тегло и стабилност. Рамката му е направена от сериите Alpha 300 алуминий, което я прави ултралека.
Повече за Emonda ще научите тук.

Trek Crockett 5 Disc

Trek Crockett 5 Disc е за изкушените от скоростта. Велосипедът, макар и да е неудържим по пътищата, не е тип шосейка, а е Циклокрос. Той се използва за отделен стил в колоезденето, който представлява каране по пресечен терен. Разликата с шосейните колела е главно в гумите, които се доближават повече до тези за планински велосипед и задължително имат дискови спирачки. Trek Crockett е с геометрия, разработена за най- бързите състезатели в света. Този велосипед ще ви даде бързо, гладко и стабилно каране.
Повече за Crockett ще научите тук.

Trek Madone 9.9

Madone 9.9 е емблематичен шосеен модел на Trek за ценители. Той претърпя обновяване, за да се превърне в перфектната машина и се появи на пазара в нова светлина буквално преди броени дни. Madone 9.9 все още не се предлага в България, но това не ни пречи да се възхитим на перфекционизма, който е приложен в създаването му. И както казахме, това колело е за ценители – в момента то струва 12 599 долара, а защо – можете да разберете от тук.

Drop IN е в София на ул. “Раковски” 166А. За контакт: 0888 110 645. Drop IN 2 е в София на ул. “Раковски” 191Б. За контакт: 02 9800990 и онлайн на dropin-shop.com

Снимка: Анастас Търпанов

688 километра от с. Куделин, Видинско до Дуранкулак за по-малко от 48 часа с колела. Това беше задачата, която мъжете от „Дунав Ултра“ си поставиха. След като миналата година не успяха да постигнат целта, тава лято си я поставиха отново, но за да е още по-голямо предизвикателството, тя беше с една подробност – велосипедите, които се използват, са само с една скорост.

Началото бе дадено на 11 юли, а постижението вече е направено. Всичките 688 бяха изминати след 45-часово каране. Ето какво разказаха Борис Бегъмов (46 г.) и Петър Златков (31 г.) след като финишираха:

“Затворихме дистанцията на Дунав Ултра 2: Гладни за скорост и искаме да споделим първите си чувства с вас! Макар да нямахме много възможност по време на самото изпитание, усетихме навсякъде копнежа на хората за едно ново, различно и позитивно бъдеще.

Убедихме се също, че Евро Вело 6 се вписва по чудесен начин с желанието за промяна – именно това ни казаха и местните жители в с. Куделин, които ни чакаха в 6:30 сутринта на площада, от където беше стартът на нашата кампания.

Развълнувани сме от реакцията на всички приятели, които срещнахме по пътя и съжаляваме, че трябваше да се разделим толкова бързо с тях. Впечатлени сме от коментарите и подкрепата на Facebook групата – хора, снощи вие за малко да счупите мрежата!

Искаме специално да поздравим и нашия приятел Константин Славов, който трябваше да кара с нас, но не успя да стартира заради неприятен инцидент – Коко желаем ти пълно възстановяване и хиляди изминати километри с любимия ти велосипед”

Словения крие много повече възможности за практикуване на аутдор спортове, отколкото предполага миниатюрният ѝ размер. Северната част на страната е заета предимно от планински вериги, предлагащи достатъчно предизвикателства за пешеходците и скиорите. На запад чистите алпийски потоци постепенно усилват мощта си и когато достигнат долините вече са бушуващи речни бързеи, идеални за рафтинг и каньонинг. Живописни пътеки край кристалните словенски езера осигуряват прекрасен терен за колоездачите, а тучните поля в района Карст са дом на рядка порода бял жребец. Ако обичате заниманията на открито, време е да се запознаете с приключенската перла Словения.

Рафтинг по река Соча

Снимка: Tony Demarco / Bovec Rafting Team

Рафтингът по реката обикновено продължава между 1,5 и 2,5 часа, в зависимост от разстоянието и времето, а сезонът е от април до октомври. Ако условията го позволяват, ще се насладите и на невероятни гледки към Юлийските Алпи, в които е и най-високият връх на Словения – Триглав (2864 м). Най-добрите рафтинг пътешествия в района предлага разположената в Блед 3glav Adventures. Ако сте в Бовец, потърсете Soča Rafting или Bovec Rafting Team.

Колоездене в Бохин

Снимка: Joe/Flickr

Наоколо обаче има много повече възможности от обикновеното лесно колоездене. Новата карта „Колесарски поти“ („Велосипедни маршрути“), която ще намерите в местния туристически офис, включва много по-трудни маунтинбайк маршрути, сред които е и откровено откаченият „Спускане от връх Вогел“, започващ от горната станция на лифта в зимния курорт Вогел и финиширащ при езерото. Пътеката е неравна, стръмна и точно толкова вълнуваща, колкото звучи. PAC Sports в Бохин предлага планински велосипеди под наем и организира обиколки с различна дължина и трудност.

Изкачване на връх Триглав

По ръба, водещ към връх Триглав. Снимка: Franco Pecchio/Flickr

Препоръчително е да наемете местен гид, който ще познава маршрута и условията и ще е безценен при уреждане на място за спане. Квалифицирани планински водачи можете да намерите през Алпийската асоциация на Словения и агенции като 3glav Adventures в Блед и Alpinsport в Бохин.

Ски в масива Похорйе

Ски в Рогла. Снимка: Danilo Tic/Flickr

Тълпите можете да избегнете, като се насочите на изток, към масива Похорйе. Местната ски зона, ширнала се на 250 хектара, е най-голямата в страната, с над 40 км писти и 27 км пътеки. Зоната стига до малко над 1300 м надморска височина, но многобройните оръдия за сняг гарантират 100-дневен сезон. По-нависоко е ски зоната Рогла (1517 м) на югозапад, където тренират словенските олимпийци. И двете зони предлагат екипировка под наем, ски и сноуборд училища и уелнес центрове.

Каньонинг близо до Блед

Снимка: Tomas Antvorskov Krag/Flickr

С него ще се спускате през ждрела, ще прескачате и ще се пързаляте по водопади, ще плувате в скални басейни и ще се пускате на рапел от скали. С две думи – ще сте в нещо като огромен аквапарк. А най-големият кеф е да се метнете отвисоко в някой вир.

Езда в Липица

Бели жребци във фермата „Липица“. Снимка: Keith Roper/Flickr

3glav Adventures обаче дава възможност и на по-начинаещите да яздат красиви липицанери из планинските местности около Блед, а ранчото Мърцина (интересни имена измислят тези словенци) в Студор, близо до езерото Бохин, предлага езда и тренировки на приличащите на понита исландски коне.

Байк иновациите са са тема, която ни вълнува и радва. За това и в брой ЛЯТО 2015 на списание 360° сме й отделили заслужено и немалко място.

В брой разказваме за AERO Байк, колело с уникална дървена рамка и Halfbike – „полуколелото”, създадено от младите и талантливи момчета от Koleliniq, което успя да събере над милион долара чрез Kickstarter. Нямаше как да подминем и най-бързия велосипед в света – Varna, създаден отново от българин – Георги Георгиев.

Сега пък дойде моментът да споделим с вас друг иновативен байк проект. Той отново е създаден от българин и неотдавна спечели награда Reddot Best of the Best.

Снимка:designboom.cоm

Проектът се нарича Vello Bike и представлява компактно сгъваемо градско колело. Освен със изискания си външен вид, постигнат благодарение на хромираните елементи и изчистената линия, Vello Bike впечатлява с възможностите, които показва на пътя. To е изключително леко и удобно, а бързината, маневреността и стабилността го превръщат в идеалния градски велосипед.

Това колело е подходящо както за кратки, така и за дълги маршрути. 20-инчовите му гуми позволяват бързо спиране и тръгване, което е изключително полезно при придвижване в градската джунгла.

Снимка:designboom.cоm

Сгъваемият механизъм пък позволява колелото лесно да бъде качвано в градския транспорт или асансьори, или безпроблемно да бъде пренасяно в багажника на автомобил. Без да се налага да използвате каквито и да било инструменти, можете да свиете размера на Vello Bike наполовина и след това отново да го разгънете за секунди.

Дизайнер на проекта е Валентин Водев, а велосипедът е произведен независимо посредством Crowdfunding.

Още велоиновации в брой ЛЯТО 2015.

Търсете ни в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България.

Временният водач в „Тур дьо Франс“ – британецът Крис Фруум, отрече да е използвал кетонни напитки, въпреки обвиненията на френските медии

Използването им вече се превръща в масова мода, въпреки солидната им цена – около 3000 евро за литър.

Заради ефекта, които имат върху представянето на колоездачите обаче, кетонните напитки нищо чудно скоро да бъдат забранени за ползване от професионалните спортисти.

Ние не сме специалисти, но успяхме да разберем, че кетоните в човешкия организъм се образуват, когато тялото разгражда собствените си мазнини. Тези съединения обикновено се произвеждат от черния дроб. Могат да бъдат открити и в месото, сиренето и в плодове като малините, както и да бъдат произведени от суровини като царевицата. Единствено кетоните в малините, които според проучвания не се преработват добре от тялото, са широко приети в Европа, но като овкусител, а не като хранително вещество.

Прекалено високите нива на кетоните обаче са вредни и могат да доведат до развитието на заболявания. Затова използването им поражда редица въпроси.

Според някои учени, от кетоните, получени чрез напитка, може да има полза само ако спортистът предварително е подготвен за употребата им като гориво с помощта на нисковъглехидратна диета. Дори и тогава те са най-подходящи за натоварвания, изискващи голяма издръжливост, и за хора, намиращи се в отлична форма.

За финал ще си позволим един лек съвет – най-добре не злоупотребявайте с неща, в чийто ефект не сте сигурни, а и той не е докрай изяснен. Вместо това просто се наслаждавайте на спорта по един по-естествен начин.

688 километра от с. Куделин, Видинско до Дуранкулак за по-малко от 48 часа с велосипед. Това е предизвикателството Дунав Ултра II, което Борис Бегъмов (46 г.) и Петър Златков (32 г.) си поставиха. След като миналата година не успяха да постигнат целта, тава лято потеглиха към нея отново. Този път обаче задачата беше още по-сложна – велосипедите бяха само с една скорост. Началото бе дадено на 11 юли, а постижението вече е на лице. Всичките 688 бяха изминати след 45-часово каране. Ето какво разказа Борис Бегъмов специално за 360°:

Фотограф: Анастас Търпанов

Защо не се поколебахте да тръгнете отново?
Въпреки че според мнозина изминаването на маршрута на Дунав Ултра е чиста статистика и единствено спортно изпитание, за мен той е нещо много повече от просто цифри. След като направихме Дунав Ултра 1 през 2014 г. ми стана ясно, че там, горе, районът в близост до река Дунав е едно много специално място. Когато прекосихме цялото разстояние по поречието на р.Дунав от Куделин до Силистра и събрахме впечатления от първо лице, за мен недвусмислено стана ясно, че ще се завърна отново там.

Мнозина например описват Северозападна България като не толкова перспективна за развитие част на страната. Истината през моите очи е, че това е един прекрасен район, който от тук насетне го очакват все по-добри дни. Това, което му трябва, е да се спре мисленето от днес за утре и да започне да се мисли стратегически и в перспектива. Но то това важи за навсякъде!

Това, което се опитвам да кажа, е – не си представяйте Дунав Ултра просто като едно 688-километрово разстояние, което трябва да се измине за единица време. Дунав Ултра е нещо много повече – съвкупност от условия, необходими за изживяването на едно невероятно велоприключение.

Дунав Ултра е нашият български отговор на “Родени да тичат”, Дунав Ултра е нашият български отговор на “Пусни народа ми да кара сърф” и, естествено, Дунав Ултра е митът за Волният колоЕздач по български. Съвкупността от тези неща, за които говоря, е неговото преимущество, сила и чар.

Надявам се така става ясно защо не се колебах да тръгна отново, нещо повече – в един момент нямах търпение час по-скоро да застанем на старта в Куделин, за да преминем отново през всичките тези крайдунавски градове и села и да вкуся още и още от онази невероятна атмосфера там горе.

Защото, например, аз съм обикалял из Европа и съм щракал с фотоапарат къде ли не, но ако не беше Дунав Ултра, все още нямаше да зная колко як архитектурно-исторически обект е крепостта Баба Вида, колко са вкусни доматите в Басарбово, колко разтропан е регионът около Оряхово или колко красив е станал центърът на Русе. От приятели пък знаех, че в с.Куделин не говорят български и понеже миналата година там не видяхме нито един човек, този мит така и си остана. Тази година обаче хора от селото ни чакаха на площада и се оказа, че са ни слушали по Националното радио и не само, че си говорят български, ами се радват, че по някакъв начин нещо, каквото и да било, се случва при тях.

От трета страна, искахме цялото изпитание да премине под шапката на адекватна кауза, която да не е някаква имагинерна, абстрактна идея и в този случай популяризирането на Евро Вело 6 се оказа наистина много добро попадение.

Дори през 2014-а година не знаех нищо за Евро Вело 6. Не си мислете, че съм лягал и ставал с тази мисъл последните 10 години. С днешна дата мога категорично да кажа – да, успяхме да си свършим работата по всички показатели и то я свършихме много силно – стотици, дори хиляди хора научиха за Евро Вело 6, събрахме уникални впечатления за десетки населени и ненаселени места и за капак с моят колега Петър Златков заковахме едно наистина много силно каране.

Фотограф: Анастас Търпанов

С какво „Дунав Ултра 2” беше по-различен от „Дунав Ултра 1”?
Казано най-просто, за Дунав Ултра 1 бяхме трима, а за Дунав Ултра 2 – двама колоездачи. Ако трябва да го опиша по-задълбочено, със сигурност подхождайки към Дунав Ултра 2 и двамата с Петър бяхме много по-силно мотивирани – всеки с желанието да се докаже най-вече на себе си. Въпреки че е на 32 години, Петър е с 15 години по млад от мен и всеки Божи ден изминава по 60-70 километра с велосипед с една скорост, защото работата му на велокуриер изисква това. За да съм достатъчно подготвен и конкурентен на една такава веломашина като него и от позицията на моите 46 години, трябваше да прекарам месеци в тренировки – тичане, колоездене и фитнес. Някъде през март ми се изчисти концепцията и ми стана ясно, че категорично искам да рискуваме и да направим Дунав Ултра 2 с велосипеди с една скорост, като това добави много съществена разлика с първото издание, когато карахме стандартни шосейни велосипеди.

Интервю за Дунав ултра I можете да видите тук

Въпреки че миналата година имахме някои елементи на Фейсбук риалити по време на събитието, тази година включихме едно отразяване във Фейсбук, което в България се отдава само на най-високобюджетните и рейтингови телевизионни продукции – разбирайте клонингите на продукциите на Иван и Андрей или дори Биг Брадър.

Дни преди събитието стана ясно, че за да отразява Дунав Ултра на живо, към нас ще се присъедини и Анастас-Стас Търпанов – фотограф с огромен талант и доказани качества в спортната фотография.

Специално за Дунав Ултра чрез компанията Loggator успяхме да реализираме GPS тракинг проследяване в реално време. Всички, без изключение, споделиха, че им е било изключително интересно да наблюдават придвижването ни по този начин – толкова, че дори някои да поискат да се включат да карат по пътя с нас.

След края на кампанията от IT отдела на Loggator ни споделиха, че по интерес от гледна точка на GPS тракването сме се доближили до Рали Албена, което е най-обективната оценка, че сме се озовали директно в центъра на торнадото. Нали се сещате колко високо сме вдигнали летвата – от една страна двама никому неизвестни аматьори колоездачи и все още нов маршрут, от друга – Рали Албена!

Обобщено, Дунав Ултра 2 беше по-различен с това, че надмина чисто аматьорския порив за приключение, който ни завладя миналата година, като през 2015-а го надгради с множество фактори, превръщайки го в един изключително успешен продукт.

Има ли нещо, което научихте при първия си опит и успяхте да приложите при този?
Спокойно може да се направи аналогия между нашия първи път по маршрута на Дунав Ултра и първия опит в онази, тънката част. Много желание – слаба ефективност! През 2014-а “екипността” я разбирахме като почти през цялото време Петър и Емил да карат далеч пред мен и през определен период да спират и да ме чакат. Миналата година нямахме специална тактика, координация, синхрон и за капак, в личен план, аз не бях подготвен на необходимото за това натоварване физическо ниво.

Освен това, карахме без придружаващ екип и с тежки раници, моята например на старта тежеше около 8 килограма, което в цялата тази ситуация, която описвам, е откровена лудост. Велосипедите на моите колеги бяха настроени според спецификата на други хора, което е много голяма пробойна в и без това слабото ни тогава ноу-хау по отношение шосейното колоездене. Като се замисля, с Дунав Ултра I подходихме наивно към всичко, но погледнато от днешна дата, тогава това си е имало свой собствен смисъл и чар. Ако не бяха се случили тези неща, най-вероятно сега нямаше да водим този разговор.

Фотограф: Анастас Търпанов

Кое беше различно този път? И кое си остана същото?
Различното в Дунав Ултра 2 от първия ни опит беше, че намалихме еуфорията за сметка на едно доста по-зряло и професионално отношение. За изпитанието разполагахме с подкрепата на екип и поддържащата кола на Velocity.bg, което ни даде възможността да се концентрираме изцяло в самото каране. За разлика от миналата година, когато носихме по един чифт сгънати външни гуми, тази година в съпорт колата имаше 3 комплекта напълно окомплектовани капли, готови за смяна във всеки един момент. Слава Богу, имахме невероятен късмет да нямаме никакъв технически проблем, но цялото отношение към подготовката, съпорта и реализацията постави Дунав Ултра на едно съвсем различно ниво.
А същото си остана онази приповдигнатост и адреналин преди и по време на събитието, която, предполагам, би обзела всеки, имащ отношение към колоезденето. Същото си остана и усещането за епичност, което дава най вече реката.

Фотограф: Анастас Търпанов

Защо избрахте да карате велосипеди с една скорост?

Аз карам велосипед с една скорост вече трета година. И трябва да кажа, че за себе си не виждам каква е разликата дали ще карам с една или със 74 скорости. Наречете го олдскул разбиране или каквото там решите. Моят велосипед е със стара тежка рамка, и въпреки че е с една скорост и беше окомплектован с топ компоненти на XLC, не успяхме да го свалим под 10 килограма, но колелото си ме кефи максимално. Поради същата причина ходя и с един гаечен ключ 14-ка в раницата – питат ме, защо не си сменя окачването на каплите и да изхвърля ключа да не ми тежи – ами… кефи ме така, човече! Представям си, че с тоя ключ съм като Мръсният Хари с неговия Магнум, Чарлз Бронсън с неговата хармоника или Денис Хопър с неговия Чопър. Всичко идва от главата и доколко и как те слуша тя!

Ако трябва да съм по-ясен, исках да покажем, че ние приемаме нещата сериозно и отговорно, а изминаването на дистанцията на Дунав Ултра с шосеен велосипед е тежка работа, но не е кой знае какво събитие за един добре подготвен шосеен колоездач, пък бил той и аматьор. Е, с една скорост е малко по-различно и аз мога да се подпиша, че на ниво аматьори, точно в този момент, в България не са повече от трима-четирима човека тези, които могат да опитат и да успеят да подобрят времето ни с Петър на сингъл спийд.

Иначе, идеята да усетим как ще реагират телата ни на такова натоварване, подобно на първата Обиколка на Франция, когато са карали само с една скорост етапи по 300 и 400 километра, и то с велосипеди по 18 килограма, беше много вълнуваща. В този смисъл, когато за първи път наистина сериозно реших да го правим с една скорост и предложих на Петър, на него буквално му светнаха очите. Предполагам, точно в този момент си е представил как кара 200 километра, удря 2 бири и една баница и се мятка отново на велосипеда за още 150 километра. Защото точно това са правили преди 110 години. Дори са вкарвали по един фас, защото са си мислили, че и това им помага! Извън шегата, за мен няма по-добър партньор, с когото бих могъл да направя карането с една скорост, от Петър и резултатът ни го доказва недвусмислено!

С какво напълнихте раниците си този път и какво оставихте вкъщи?
Раници този път нямаше! Просто установих, че обяснението как правим карането с тежки раници не интересува абсолютно никого, освен самите нас. Дори за най-близките ми приятели най-важен се оказа крайният резултат и въпреки че се опитвах да обясня колко тежко и трудно е да изминеш 700 километра с 8 килограма на гърба, всеки подминава тази “малка” подробност, а в очите на хората просто не си се вписал във времето и си някакъв лузър. Дори и да си сложиш хипопотам на раменете, хората не ги интересува това. Те ти казват – то беше ясно, че не е възможно…

Искам да кажа, ако подобна дистанция се прави без поддържащ екип и без логистика, е невъзможно да се постигнат толкова високи резултати в съотношението разстояние/време. То е и логично да е така! Ако мога да перифразирам мотото на нашата кампания: Ако си гладен за скорост – трябва да си лек!

Фотограф: Анастас Търпанов

С какво те промени веломаратонът?
Тази година карахме по съвсем различен начин и видях района с други очи. Лично аз карам за трети път по маршрута на Дунав Ултра и вече започвам да чувствам тези 700 километра толкова познати, все едно карам колелото до Банкя и обратно – изкачвания, спускания и специални места в близост до реката… изгреви, залези, в главата ми са програмирани цели участъци от тези 700 км, все едно карам по писта за Формула 1.
Но погледнато по-глобално и по-отвисоко, Дунав Ултра 2 ни показа, че няма невъзможни неща. Така също ни даде вдъхновение и увереност, че когато се подходи професионално и с необходимата сериозност, нещата няма как да не се получат. Във всяка сфера е така! Мнението ми е, че в България не ни се получава, защото все нещо не правим както трябва – много е просто!

Връщайки се към Дунав Ултра – първият ден ние се движихме с много добра скорост и в доста дълги участъци дори поддържахме едни 34-35 км/ч, което за велосипед с една скорост е много силен резултат. В един момент Петър се почувства щастлив, че ни се получава, поотпусна се и подцени елемента с правилното хранене, при което много бързо изгуби енергия и му стана доста трудно. Освен че го нахоках на момента, вечерта си говорихме насаме и му дадох да разбере, че няма да се спра пред нищо, за да може Дунав Ултра да бъде затворен успешно. Не знам какви феи е сънувал, но на другия ден Петър беше нов човек, в перфектна физическа форма, кондиция и с брутална дисциплина. В един момент, когато имаше индикация, че съм на минути от получаване на крампа, ми помогна да изляза от това състояние като задаваше темпото и ме подкрепяше духом. Въобще, по време на карането ние си разменихме няколко такива етапа, в които се “извадихме” един друг, и това беше много силен елемент от нашето каране.

Петър е наясно, че аз изпитвам голям респект към него като колоездач, а и той ми показа, че изпитва същото към мен. Тоест, маратонът показа как с отговорно планиране, приятелска взаимопомощ и доверие, много желание, мотивация и безрезервната вяра на целия екип в крайната цел, може да се постигне един много висок резултат дори от аматьори.

Фотограф: Анастас Търпанов

Кое беше най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте в движение?
Предизвикателство беше да спазваме стриктно предварително начертания план. Ние не сме професионални колоездачи и отстрани може и да изглежда лесно, но да играем по професионалните правила е наистина сериозно предизвикателство! И, естествено, имахме леки залитания в тази посока. Вече споменах как Петър направи пробив в хранителния си режим и тялото му веднага реагира със сериозен спад в КПД-то. От друга страна, особено първия ден, понеже бях с много висок адреналин, постоянно натисках и задавах доста по-бързо темпо от предварителните разчети и това за момент внесе разконцентриране. Но много бързо и двамата си извлякохме поука от грешките и успяхме да преодолеем моментните пропуски. След средата на втория ден вече бяхме като добре смазана немска машина, вече бяхме готови да мачкаме всичко наред!

Имаш ли най-любим или най-омразен участък от маршрута?
Има един материал в нашия сайт на тази тема. Честно казано, Дунав Ултра няма неприятен участък, защото всеки етап, насложен върху презумпцията, че е част от 48-часовата рамка на изпитанието, е едно предизвикателство, което, по своему, си заслужава. Ако трябва да отдадем специално внимание на река Дунав, има един много кратък участък след Оряхово, където се открива широка гледка към реката и там за първи път можеш да почувстваш цялата й красота и мощ.

Коя е следващата набелязана цел за “Дунав Ултра”? Изминаване с фикси?
Ние вече го изминахме с една скорост и на база сериозния опит, който придобихме, мисля, че с фикси също ще можем се справим в рамките на 48-те часа. Тоест, ако някой ден го правим с фикси, ще е само и единствено за кеф. Но други велосипедисти могат да го правят в най-различни вариации от фикси до туристически велосипед. Освен това, не е задължително да се прави за 48 часа – това е предизвикателство единствено за по-екстремно настроени колоездачи. Признавам си, че мечтая всеки ден нашето време да бъде подобрявано от някого или просто да виждам задължителната за всеки Дунав Ултра фен забавна снимка – “молебен” за сила пред табелата на входа на Кардам. Ще съм изключително щастлив, ако сме разпалили огъня и Дунав Ултра стане популярен маршрут за приключенски настроени хора както в България, така и извън страната.

Именно затова в краткосрочен план и на нас ни предстои още много работа по проекта Дунав Ултра на маркетингово ниво и популяризирането на маршрута освен в България, и в чужбина. Наскоро се запознах с един невероятен атлет – каякарът Боян Николов – Бенгата – и там, понеже много бързо стана ясно, че сме от една порода хора, започнаха да ни се въртят едни шантави неща в главите… но е рано още да се правят генерални заключения!

Фотограф: Анастас Търпанов

Ти постоянно свързваш Евро Вело 6 с Дунав Ултра. Защо е толкова важно популяризирането на Евро Вело 6 според теб?
Популяризирането на Евро Вело 6 е изключително важно, защото носи на държавата стратегическо мислене в сферата на туризма, приходи, популярност, работни места и възможност за едно перспективно бъдеще на най-младите поданици на България. В крайна сметка, популяризирайки Евро Вело 6, чрез Дунав Ултра ние направихме нашето най-смислено действие с обществена полза от всичко до момента.

Нека насоча вниманието по един такъв начин – понеже и румънците не са кой знае колко по-напред в развитието на велокултурата от нас, българите, парадоксално, но най-печеливша от маршрута Евро Вело 6 се оказва…Турция. Тоест, идващите от Европа велотуристи по маршрута Евро Вело 6 вместо в района на Видин да продължат движението си по поречието на Дунав, което е естественият, официален път на Евро Вело 6, се спускат право надолу към южната ни граница къде през България, къде през Македония, за да се “влеят” в друг официален европейски маршрут – Евро Вело 13. През него те навлизат в Турция, където очевидно са значително повече провокирани от възможността да се докоснат до тамошните природни и културни обекти .

Оказва се, че Турция успява да насочи вниманието на туристите в Европа от два маршрута, подобно на фуния, за да извлече максимална полза за икономиката на страната и за развитието на туризма в тяхната държава. И аз им правя евалла за подхода на комшиите, защото така се прави бизнес.

Това, което можем да направим ние, като българи, е да си разработим маркетингово и инфраструктурно прекрасната българска част на Евро Вело 6 и да си вземем това, което ни се полага. Тоест, да създадем условия и възможност на туристи от цял свят да се запознаят с културата на държавата ни, както и с природните дадености на региона по поречието на Дунав.

Същото важи и за самите българи-туристи – аз не виждам по какво частта Добри дол-Козлодуй или Оряхово-Никопол може да отстъпи на който и да било европейски веломаршрут. Не виждам и с какво Видин или Русе могат да отстъпят на всеки един европейски град, който си заслужава да се посети.

Потенциалът ни за еко и природен туризъм е много висок, трябва да се пият повече хапчета за потискане комплекса ни за малоценност като нация и за да се спре с това оплакване и мрънкане. Трябва да се вкарва бизнес мисъл, комбинирана с чувство на национална гордост – това според мен е разковничето.

Само оценявайки националното природно и културно богатство, с което разполагаме, и работейки бизнес ориентирано с него, можем да вървим напред в развитието ни като нация.

И аз вярвам, че това неминуемо ще се случи. Защото вярвам в младите хора на България.

Още от Борис и Петър очаквайте в брой ЕСЕН 2015 на списание 360° през септември.

Интервюто взе: Десислава Павлова

Понякога липсите се превръщат в плюсове. Нещо повече, минимализмът може да придаде уникален, изискан и привличащ външен вид на неща, които сме свикнали да виждаме всеки ден.

Фики колелата са прекрасен пример за това. Липсата на жила за спирачки, скоростни лостчета и фините, изчистени линии на рамките, оставят голямо поле за развихряне на въображението на всеки колоездач или компания, която ги произвежда. Заради това, фиксираните колела обикновено притежават дизайн, който ни кара да се обръщаме след профучаващия колоездач и да си казваме: „Пфф, супер яко колело!”.

На изкуството, сътворено върху велосипедна рамка, се насладете в следващите снимки.

И ако след всички тези снимки, още не ви е станало ясно какво точно представлява чудото, наречено “фикси”. Това са специални велосипеди, които имат само една скорост. Името им идва от фиксираната предавка. Механизмът е направен така, че непрекъснато трябва да се въртят педалите, в противен случай колелото спира. Поради тази причина фикси колелата нямат спирачки. Гумите им са тесни и гладки, което позволява бързо да се ускорява. За по-добър контрол, обикновено има захващане на педалите за крака.

Вече сме ви разказвали за колоездачната марка Specialized, превърнала се от шантава идея на млад американец в еталон за качествени велосипеди. Добрата новина е, че четири от най-добрите ѝ модела могат да бъдат открити и в България, по-точно – в магазините на официалния представител на Specialized у нас Bike Center. Представяме ви тази четворна велосипедна поезия в действие, за да й се порадвате и вие, а скоро, надяваме се – и кръстосвайки планини и улици с някой неин представител.

Epic

Колелото е многократен световен шампион в крос кънтри маунтин байкинга, спечели и олимпийско злато в Лондон. Предлага се в модели, изработени от въглеродни нишки и от сплав. Има доказаната геометрия на Specialized за колело с 29-цолови гуми, пълно, активно и независимо FSR окачване и е оборудвано с успешния амортисьор Brain, разработен така, че да „чете“ терена и да осигурява идеално каране, независимо дали се изкачваш бързо или се спускаш с висока скорост. Уникалният Brain ви позволява да ускорявате при педалиране все едно карате хардтейл колело (без заден амортисьор), но неравностите на терена активират FSR окачването и Brain за повече контрол.

Stumpjumper

Когато пътеката изисква бързо, ефективно и леко колело, хардтейлът Stumpjumper е насреща. Спечелилият безброй световни титли чистокръвен крос кънтри велосипед се предлага във варианти с рамка от карбонови нишки и от сплав. Агресивната му геометрия позволява прецизно управление при състезателна скорост.

Tarmac

Tarmac е вашето завършено състезателно колело. Да, точно вашето. Това е единственият велосипед, в който всеки отделен размер е разработен независимо, така че да бъдат постигнати високи характеристики, определени на базата на данни от реалния свят. Затова независимо кой е вашият размер колело, получавате завършено представяне.

Venge

Venge е нещо като мозък на учен в тяло на атлет. Аеродинамиката му е вдъхновена от модела Shiv, а здравината е взета от Tarmac. Шосейният велосипед има множество победи в Световната купа. Въглеродната рамка FACT прави теглото му много ниско, а управлението е изключително леко. Изследвания в аеродинамичен тунел показват, че в рамките на 40 км Venge е с 45 секунди по-бързо от Tarmac, което би трябвало да ви подсказва, че това е колело, създадено специално за сериозни състезатели.

Един от магаизните на Байк Център

Велосипедите и компонентите на Specialized можем да намерим в България благодарение на официалния представител на марката за страната – магазини „Байк център“.

кв. Лозенец, ул. Богатица 20
жк. Младост 1, бл. 1А
кв. Редута, ул. Живко Николов 41
кв. Изток, ул. Райко Алексиев 3
кв. Овча Купел бул. Президент Линкълн, бл.107
кв. Люлин, бул. Джавахарлал Неру, бл.752

Онлайн магазин: www.bikescenter.bg
Facebook: Bikes Center

Фикси велосипедите се превръщат във все по-голяма градска мания. Те са с фиксираната предавка, само една скорост, бързи и стилни. Явно на същото мнение са и българските производители на колелата DRAG, които пуснаха три свои модела на промо цена до края на август.

Моделите фикси, които в момента са на по-ниска лятна цена са Stereo, Stereo 2015 и One. Те са типичните фиксита – леки и бързи, с всички предизвикателства на този вид колоездене. Ако обаче сте начинаещ или искате да се чувствате по-сигурно, имайте предвид, че при моделите на DRAG могат безпроблемно да бъдат монтирани предни и задни спирачки, при това на минимална цена. Просто рамките са замислени по начин, който го позволява.

Ако искате пък хибриден вариант на фикси, в магазини DragZone моделът Stereo може да бъде намерен и в конфигурация с право кормило и спирачка. Той има Flip Flop главина и възможност за фиксиран или свободен венец.

Drag Stereo Fixie
Велосипед с фиксирана предавка за майсторско каране в града. Stereo има изчистен дизайн, типичен за фикситата, който се забелязва веднага. Рамката му е стоманена с 2 години гаранция. Теглото е малко над 11 кг. Каплите са изключително здрави, подходящи за суровите градски условия, включително изобилието от дупки по улиците.

Рамка: Hi-Ten Steel, 520 мм, 550 мм
Вилка: Hi-Ten Steel
Капли: Handbuilt Double Wall с гуми 700Cx28 и задна главина Flip Flop
Курбел: COX 48T
Общо тегло на велосипеда: 11,3 кг
Повече за модела тук

Drag Stereo 2015
Тих, бърз и атрактивен велосипед, с който със сигурност няма да останете незабелязани. Оборудван е с Flip-Flop главина, благодарение на която има избор между фиксирана предавка и свободен венец. Той също е със стоманена рамка с 2 години гаранция и здрави капли за разбитите градски улици.

Рамка: Hi-Ten steel, 520 мм, 550 мм
Вилка: Hi-Ten steel
Капли: Handbuilt double wall с гуми Schwalbe Spicer 30×622
Главини: главина – Alloy Pista 32H, задна – Flip Flop Alloy Pista 32H
Шини: Alloy Aero profile 50 мм
Курбел: Hipster 46T
Повече за модела тук

Drag One Fixie
Велосипед с фиксирана предавка и изчистен дизайн. Той тежи едва 10 килограма, а рамката му е направена от алуминий 6061 с доживотна гаранция.

Рамка: A6+, 520 мм, 550 мм
Вилка: U6+
Капли: Handbuilt Double Wall с гуми Continental SuoerSport Plus 700Cx28
Задна главина: Flip Flop
Курбел: Prowheel Hipster 244, 44T
Венец: DNP LY-1016A 16T
Средно движение: Thun GO
Педали: VP-397T
Верига: KMC Z510
Общо тегло на велосипеда: 10,1 кг
Повече за модела тук

Намалението и за трите модела фикси е около 14% и важи до края на месец август. За повече информация Sreambikes.eu и магазините на DragZone в страната.

Джамолидин Абдуджапаров, известен още като „Терора от Ташкент“ може да е труден за произнасяне, но пък явно е бърз за колоездене. Той е легендарен ташкентски спринтьор от 80-те и 90-те години, спечели зеленото джърси на Тур дьо Франс, Вуелте и Джиро д’Италия.

Добрата новина за всички запалени по шосейното колоездене, свързана с Абдуджапаров, е че ще могат да се срещнат с него. Той ще гостува в София на 3 септември от 18 ч. в магазин Drag Zone на бул.България.

Случвало ли ви се е да разберете за нещо ново, което създава човек около вас и да си кажете – „Ей това е наистина добро! Трябва много хора да научат за него“.

На нас ни се случва често. Понякога обаче искаме да изкрещим силно: „Хей, вижте – тези хора създават нещо стойностно, трябва да се знае за него“. Такъв е и случаят с момчетата, които стоят зад българските велосипедни компоненти със скандинавско име DROM (от „дрьом“ – мечта на шведски). Те правят части за колела, което може да не звучи особено вдъхновяващо, освен ако не знаете колко много мисъл към всеки дребен детайл влагат, как искат всичко да бъде най-доброто, здравото, лекото, перфектното. Интересното е, че не само го искат, но и им се получава. След като човек види компонентите, които създават, повечето чаркове по колелото му започват да изглеждат ненужно извънгабаритни. Накратко – осъществят колоездачни мечти, а и своите собствени.

Лапи

Велосипедните лапи на DROM са два вида, като и двете са предвидени за ендуро колоездене. Идеята е, че при него се търсят едновременно минимално тегло и максимална здравина, защото тази дисциплина редува етапи на изкачване и спускане. Важно е и управлението на кормилото да бъде добре регулирано. Двата вида лапи са широки, защото са създадени и за широко кормило. Според производителите им това са най-широките ендуро лапи в света, както и едни от малкото със специфичното хоризонтално монтиране. Освен за ендуро, те са подходящи за хардтейл даунхил, фрийрайд и форкрос колоездене.

Скоби

Скобите за седалки са доста универсални. Те могат да намерят приложения в различни видове колоездене като фикси, ендуро, кроскънти, шосейно, но водещото при тях е изключително ниското тегло – едва 11 грама. И тук, според DROM, са „най“ – създават едни от най-леките скоби в света. Материалът, който се използва е Алуминий 6061-T6, във вид на пресован блок, който се фрезова и по този начин става изключително здрав и лек компонент. Същото важи за всички продукти на DROM. Те са изненадващо минималситични, без да се прави компромис със здравината.

Спейсъри

Те също са създадени от блок плътен метал, от който се фрезоват. Именно това е тайната на здравината им. С минимум материал се постига максимална здравина. Спейсърите са леки почти като направени от карбон, но в пъти по-здрави. Толкова са леки всъщност, че дори опаковката им тежи повече от комплекта. Почти универсални са – могат да се използват за всеки тип колоездене от шосейно и фикси до агресивен даунхил. Просто имат това, което се иска и на двете места – здравина и лекота.

Всички байк компоненти на DROM са 5 цвята – Mininal grey (сиво), Deep blue (синьо), King red (червено), Eclipse black (черно) и Rap gold (златно). При цветовете също има много старание. Те са единствените в България, които правят т.нар. цветно анодиране, при което надраскването е невъзможно, колкото и старание да се полага.

От края на август колоездачните компоненти на DROM не са само в мечтите и проектите на момчетата. Можем да ги видим, да проверим лекотата и перфекционизма им в новия магазин „SPOTCHETO“, който се намира до Photosynthesis в София.

Друго място, на което можем да ги открием е магазин Industrial, който е и техен основен дистрибутор. Той се намира физически на бул. „Христо Смирненски“ 74-А в София, а виртуално тук.

Повече за DROM можете да научите от facebook, instagram и Dromride.com.

Новият брой на списание 360° е тук и пристига с отскок, че даже и с полет, при това велосипеден!

Ето ги и част от байк въпросите, на които ще ти дадем отговори с него:

– Как се укротява опърничавото фикси колело? Защо, за да го караш успешно, първо трябва да го опитомиш, иначе то ще го направи с теб? И как, по дяволите, се спираааа?

– Кои са най-добрите байк паркове в радиус от 2 х 360 км наоколо? Към Кораб планина, Ксанти, Фрушка гора или Копаоник да поемеш?

– Кое е летището на Петрич, Калифорния и защо полетите от него се изпълняват с колело? Колко точно трае свободният полет при спускане с маунтин байк по новото трасе на Беласица? Кой, защо и как го създаде?

– „Обаждат“ ли се задните части, след като изминеш 668 км с колело за 48 часа?

– Живо ли е балканчето?

– Истинско колело ли е електрическият планински велосипед?

– Колко му е да минеш Ком-Емине с колело?

И още вечни, екзистенциални въпроси и отговори, не само от света на колоезденето – в новия брой на списание 360° – ЕСЕН 2015. Повече за него тук.

Видео: Стефан Чинов, Арт директор на списание 360°
Музика: SkilleR

И още от акцентите в броя:

• Фрийрън: 6 степени на свободата
• Дизела: Има ли живот отвъд Ком-Емине?
• Боян Петров: 2 х 8000
• Дестинации – как да удължим лятото/приближим зимата: Кейптаун, Калифорния, Хо Ши Мин, Базел
• На стоп до Индия: RovingSnails
• Митовете в храненето: Порция разум в чинията на активния човек
• Съвети: Каролина и бягането
• Фотограф: За чистия фокус на Владимир Гергов
• 60 години екстремизъм: Ангел Трифонов-Хъмпи
• Профил: Георги Пелтеков-Гумата
• Най-добрите от добрите компании/личности/продукти: „Ава“ – парашутизъм; „Балканче“ – колоездене; “Diving-bg” – гмуркане
• Ролери: Из София на 2 х 4
• Българска следа: Red Bull X Alps – бягане и парапланеризъм в Алпите
• Катерене в ЮАР: Свещеният град на боулдър религията
• Ком-Емине
• Зелена аптека: Първа помощ с билки
• 120 години Боровец
• Светът е голям и истории дебнат отвсякъде – новият Клуб на пътешественика
• …и още много на 112 страници

Фотограф: Анастас Търпанов

Дунав Ултра е спортно изпитание – веломаратон, създаден през 2014 г. от 45-годишния тогава Борис Бегъмов. Изпитанието включва изминаване на веломаршрут, следващ поречието на река Дунав със стартова точка най-северозападното населено място на България – с. Куделин. След като последователно премине през Видин, Лом, Козлодуй, Оряхово, Никопол, Свищов, Русе и Силистра, маршрутът се насочва към гр. Добрич, за да достигне крайната точка – Черно море в района на с. Дуранкулак. За да бъде успешно изпитанието, условието е разстоянието да бъде изминато в рамките на не повече от 48 часа. През 2015 г. второто издание на Дунав Ултра концептуално беше обвързано и с интернет кампания за популяризиране и на трансевропейския веломаршрут Евро Вело 6, който в българската си част съвпада с по-голямата част от маршрута на Дунав Ултра. Кампанията носеше името Дунав Ултра 2: Гладни за скорост, като уникалното в нея беше 688-те километра да се изминат за време с велосипеди само с една скорост.

За дунавското колоездачно изпитание си поговорихме с главните герои в Дунав Ултра 2 – Борис Бегъмов и Петър Златков:

Снимка: Анастас Търпанов

По колко км с колело изминаваш средно на седмица?
Борис: Ако са под 200 км, се брои за мързелива седмица, и следващата трябва да се наваксва, като се изминат поне 400 км. По-важното е да ги изминавам с велосипед с една скорост, за момента карането на велосипед със скорости ми се струва голяма скука.
Петър: Около 280 км, като това са само изминатите по време на работа. Ако след това отида с приятели на бира – дори повече.

Как се справяш с болезнения проблем със задните части при такива дълги карания? Обажда ли се?
Борис: Обажда се, но да ти кажа в един момент ти става готино. Фройд, предполагам, си има обяснение. Женската половина – също!
Петър: Ми вече не толкова! Все пак има качествена екипировка и все по-добри седалки, които спомагат за безболезнено, продължително каране. Например сега карам седалка Brooks, която е невероятна!

Задаваше ли си въпроса „кому беше нужно?, докато изминаваше 688 км за 45 часа с колело с една скорост?
Борис: Всяка нощ заспивам с този екзистенциален въпрос, но не съм намерил отговор все още. Но си спомням през 2013 г. как с аверите от Байкария бяхме на планинска велообиколка и пристигнахме на мегдана на едно родопско село – далеч от суетата на цивилизацията, бизнес и подобни простотии. И там един от местните хора, който ни почерпи с обикновени шоколадови бонбони, ни попита – колко ви плащат да ги карате тия колела из планината? Тогава много се смяхме, но аз и досега се чудя какъв е правилният отговор на този въпрос!
Петър: Не! Популяризирането на велокултурата в България трябва да се случва постоянно, независимо от стила на каране.

След Дунав ултра, да очакваме ли Дунав гига-мега?
Борис: Със сигурност ще има още. Какво точно – ще запазя в тайна. Въпросът е да има вдъхновение + забавление. Нас вече доказано ни бива в тези неща!
Петър: Имах планове да мина целия Дунав с колело, но по-скоро планините ме зоват.

Борис и Петър. Снимка: Анастас Търпанов

ЗА ДВАМАТА УЧАСТНИЦИ:

Борис Бегъмов, 46 г., живее в София, но е от някъде между Родопите и Колорадо
Преди 5 години той е в напреднала форма на затлъстяване (40 кг наднормено тегло), активен пушач и зависим в начална фаза алкохолик. Борис е експерт в областта дигитален маркетинг, който мечтае да създаде онлайн проект за здравословен начин на живот.
Постижения: Най-много килограми собствено тегло – 117 кг (2010 г.); Най- висок процент мазнини – 36% (2011 г.); Най-много изпушени кутии цигари за 24 часа – 3 кутии (2008 г.); Най-много свалени килограми – 41 кг (2011-
2015 г.), Дунав Ултра 2 – 688 км за 44:40:00 ч.

Петър Златков, 32 г., Враца
От 10 години практикува планинско колоездене и има постигнато второ място като част от щафетен екип в 24-часов планински веломаратон.
Петър практикува изключително рядка професия за България – велокуриер. В свободното си време свири на бас със своя група.
Постижения: Две втори места на “24-часов маратон по планинско колоездене”, Дунав Ултра 2 – 688 км за 44:40:00 ч.

Снимка: Анастас Търпанов

Цялото интервю с Борис и Петър ще намерите в брой ЕСЕН 2015 на списание 360°. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.

Снимка: Red Hook Crit

На 10-и октомври улиците на Милано ще се превърнат в състезателна писта за най-големите любители на фикси колоезденето и едни от най-добрите състезатели в света.

The Red Hook Criterium е международно състезание по колоездене, което се провежда на четири серии в различни градове от света. През 2015 година над 300 атлети от повече от 30 страни са се състезавали с фикси колелата си в Лондон, Барселона и Бруклин. Тазгодишната четвърта и последна серия ще преведе участниците по улиците на миланския квартал Бовиса.

Снимка: Jeffrey Molsen

Състезанието е едно от най-вълнуващите в света на колоезденето и по-специално на пистовото такова. Правилата изискват участниците да се състезават с фиксирани (пистови) велосипеди без спирачки, правейки обиколки в реална градска среда (вместо по колоездачна писта), като следват кратък, но техничен маршрут по улиците на конкретния град. Това, което прави състезанието още по-вълнуващо е, че то винаги се провежда през нощта.

The Red Hook Crit започва през 2008 година като празненство за 26-ия рожден ден на Дейв Тримбъл (състезател по пистово колоездене). Тогавашното състезание е било напълно неофициално, без спонсори, призови места или награди. Участниците са били не повече от дузина колоездачи, които обаче успяват да привлекат вниманието върху себе си и още на следващата година състезанието е документирано от фотографи, оператори и журналисти, макар рекламата му да е била единствено „от уста на уста”. Днес интернационалните серии привличат пистови, шосейни и циклокрос състезатели и хиляди фенове от целия свят.

Снимка: CINELLI

По време на сериите в Милано ще стане ясно кой ще бъде победителят от целия шампионат за 2015 година. За сега на върха в класацията по точки при мъжете, от изминалите до този момент кръгове в Лондон, Барселона и Бруклин, е италианецът Айвън Равиоли. Четири италиански отбора, пък заемат челните места в отборното класиране, като лидер до този момент е отборът Cinelli Chrome.

Снимка: Jason Sellers, източник: www.facebook.com/redhookcrit

The Red Hook Crit не остава и без българско участие. 19-то място във временното класиране се заема от Кристиян Тренчев, който, от изключително доброто си представяне на сериите в Ню Йорк насам, се състезава в тима на Dosnoventa. Кристиян е роден в София, но от години живее в Канада. Той дебютира на Red Hook Crit в Ню Йорк, където впечатлява всички с представянето си и 9-та позиция, която заема.

В следващото видео можете да видите вълнуващи моменти от състезанието в Барселона.